Мантра осемнадесета
агне ная супатх рйе асмн
вишвни дева ваюнни видвн
юйодхй асмадж джухурам ено
бхӯйих те нама укти видхема
агне – о, Господи, могъщ като огъня; ная – милостиво ме изведи; супатх – на верния път; рйе – за да те достигна; асмн – нас; вишвни – всички; дева – о, Господи; ваюнни – дейности; видвн – знаещият; юйодхи – освободи; асмат – нас; джухурам – всички препятствия по пътя; ена – всички грехове; бхӯйихм – многобройни; те – на теб; нама уктим – думи на почит; видхема – отдавам.
О, Господи, могъщ като огъня, о, всесилна личност, сега ти отдавам цялата си почит, падайки на земята в нозете ти. О, Господи, моля те, води ме по верния път, който ще ме изведе при теб. Ти знаеш всичко, което съм извършил в миналото. Затова те моля, освободи ме от последиците на моите грехове, така че да няма пречки за напредъка ми.
Преданият напредва по пътя на себепознанието, като се отдава на Бога и го моли за безпричинната му милост. Тук Бог е сравнен с огъня, защото може да изпепели всичко, включително и греховете на отдалата се душа. Както бе обяснено в предишните мантри, Личността на Бога е истинският, изначалният аспект на Абсолюта. Безличностният му аспект брахма-джьоти е едно ослепително було, което покрива лицето му. Плодоносната дейност, пътят за постигане на себепознание чрез карма-ка, е най-ниското стъпало в това начинание. Веднага щом се отклони дори съвсем незначително, от регулиращите принципи на Ведите, тази дейност се превръща във викарма, т.е. насочена срещу интересите на действащия. Заблуденото живо същество извършва викарма единствено за да задоволява сетивата си. Така дейността му се превръща в препятствие по пътя към себепознанието.
Себепознанието е постижимо само в човешката форма на живот. Има 8 400 000 вида или форми на живот, от които човешката форма, притежаваща брахмински качества, е единствената възможност за получаване на трансцендентално знание. Брахминската култура включва честност, контрол над сетивата, търпение, простота, пълно знание и пълна вяра в Бога. Знатният произход не е повод за гордост. Синовете на брхмаите имат възможност да станат брхмаи, както и синовете на високопоставените хора имат възможност да станат високопоставени. Това наследство, получено с раждането, не е всичко; човек сам трябва да развие у себе си брахмински качества. Ако се възгордее със своя произход и пренебрегне постигането на истинските брахмински качества, той деградира и отпада от пътя на себепознанието; по този начин проваля мисията на човешкия си живот.
В Бхагавад-гӣт (6.41-42) Ка ни уверява, че йога-бхраa – душите, отпаднали от пътя на себепознанието, получават възможност да поправят грешката си, като се родят в семейства на достойни брхмаи или на богати търговци. Такова раждане благоприятства постигането на себепознание. Ако заблуденото човешко същество пропусне и този шанс, то се лишава от добрата възможност на човешкия живот, предоставен му от Всемогъщия Бог.
Този, който следва регулиращите принципи, се издига от равнището на плодоносните дейности до равнището на трансценденталното знание. След много, много раждания и натрупване на трансцендентално знание, човек постига съвършенство, като се отдаде на Бога. Това е обичайният път. Но тази мантра посочва, че ако се отдаде още от самото начало, той прескача наведнъж всички стъпала в развитието просто с отношението си на преданост. Както се казва в Бхагавад-гӣт (18.66), Бог веднага поема грижата за тази отдала се душа и я освобождава от последиците на греховните ѝ действия. Дейностите по пътя на карма-ка водят след себе си много греховни последици; при гяна-ка, пътя на философското развитие, греховните последствия са по-малко. Но в преданото служене на Бога, пътя на бхакти, всъщност няма никакви греховни последици. Преданият постига всички добри качества на самия Бог, какво да говорим за брахмински качества. Дори и да не произхожда от семейство на брхмаи, той постига качествата на опитен брхмаа. Такова е могъществото на Бога: Той може да срине човек с брахмински произход по-долу и от нисшите кучеядци, а само със силата на преданото служене – да издигне кучеядците по-високо и от най-достойните брхмаи.
Всемогъщият Бог, намиращ се във всяко сърце, дава на искрените си предани указания, които ги извеждат на верния път. Преданите получават такива наставления дори когато желаят нещо друго. На останалите Върховният дава разрешение да вършат нещата на свой риск. Но когато става дума за предан, Бог го напътства по такъв начин, че той никога да не действа погрешно. В Шрӣмад Бхгаватам (11.5.42) се казва:
сва-пда-мӯла бхаджата прияся
тяктня-бхвася хари пареша
викарма яч чотпатита катхачид
дхуноти сарва хди саннивиа
„Господ е толкова милостив към предания, отдаден на лотосовите му нозе, че дори ако понякога той се оплете в мрежите на викарма – дейности против наставленията на Ведите – Бог веднага поправя грешките отвътре, от сърцето, защото преданият му е много скъп.“
В тази мантра на Шрӣ Ӣшопаниад преданият се моли на Бога да пречисти сърцето му. Да се греши е човешко. Обусловената душа много често е склонна да допуска грешки. Единственото средство срещу такива непредумишлени грехове е човек да се отдаде в лотосовите нозе на Бога, защото тогава Той ще го води. Господ поема грижата за отдадената душа; така всички трудности се отстраняват просто с отдаденост и действие съгласно наставленията на Бога. Искреният предан получава подобни наставления по два начина: единият е чрез святите личности, писанията и духовния учител; а другият е чрез самия Бог, който се намира във всяко сърце. По този начин преданият, просветлен от ведическо знание, е защитен от всички страни.
Ведическото знание е трансцендентално и не може да бъде получено с методите на материалното светско образование. Човек може да разбере ведическите мантри единствено по милостта на Бога и на духовния си учител (ясе деве пар бхактир ятх деве татх гурау). Ако някой приеме подслон при истински духовен учител, то той е получил милостта на Бога. За предания Бог се явява под формата на духовния учител. Така духовният учител, ведическите наставления и самият Бог отвътре заедно ръководят предания. Ето защо той не е застрашен от опасността отново да затъне в тресавището на материалната илюзия. Защитен от всички страни, той без съмнение ще достигне крайната съвършена цел. В настоящата мантра този процес е само загатнат, а в Шрӣмад Бхгаватам (1.2.17-20) са дадени по-подробни обяснения.
„Слушането на разказите за Бога и възпяването на величието му са сами по себе си благочестива дейност. Бог иска всеки да прави това, защото е доброжелател на живите същества. Като слуша и възпява величието на Бога, човек се пречиства от нежеланите неща и предаността му към Бога укрепва. На това равнище той постига брахмински качества, а въздействието на нисшите проявления на природата (страст и невежество) изчезва. Чрез преданото служене той получава пълно просветление и научава пътя към Бога и начина, по който да го достигне. Съмненията се разсейват и човек става чист предан“.
Така завършват коментарите на Бхактиведанта върху Шрӣ Ӣшопаниад – знанието, което доближава човек до Ка, Върховната Божествена Личност.