Текст десети
кармибхя парито харе прията вякти
яюр гнинас
тебхйо гна-вимукта-бхакти-парам премаика
-нихс тата
тебхяс т пашу-пла-пакаджа-дшас тбхйо 'пи с рдхик
прех тадвад ия тадӣя-сарасӣ т ншрайет ка ктӣ
кармибхя – отколкото всички извършители на плодоносни дейности; парита – във всички отношения; харе – от Върховната Божествена Личност; прията – тъй като е благоприятстван; вяктим яю – в шстрите се казва; гнина – напредналите в знанието; тебхя – по-висшестоящи от тях; гна-вимукта – освободени чрез знанието; бхакти-парам – онези, които са заети в предано служене; према-ека-них – достигналите чиста любов към Бога; тата – по-висши от тях; тебхя – по-добри от тях; т – те; пашу-пла-пакаджа-дша – гопӣте, които винаги са зависими от Ка, пастирчето; тбхя – над всичките; апи – със сигурност; с – тя; рдхик – Шрӣматӣ Рдхик; прех – много скъпа; тадват – подобно; иям – това; тадӣя-сарасӣ – нейното езеро, Шрӣ Рдх куа; тм – Рдх куа; на – не; шрайет – ще приеме подслон при; ка – този, който; ктӣ – най-големият щастливец.
В шстрите се казва, че от всички видове извършители на плодоносна работа тези, които са напреднали в знанието за висшите ценности в живота, получават благосклонността на Върховния Бог Хари. От много такива хора (гнӣ), този, който действително е свободен чрез благодетелта на знанието си, може да се заеме с предано служене. Той превъзхожда другите. Но този, който е достигнал истинска према, чиста любов към Ка, е по-висш и от него. От всички напреднали предани най-издигнати са гопӣте, защото те са абсолютно зависими от Шрӣ Ка, трансценденталното пастирче. Измежду гопӣте най-скъпа на Ка е Шрӣматӣ Рдхрӣ. Нейното езеро е толкова свидно на Бога, колкото е и самата тя. Затова, кой не би живял край Рдх куа и в духовно тяло, преизпълнено с екстатична преданост (апркта бхва) не би отдавал любовно служене на божествената двойка Шрӣ Шрӣ Рдх Говинда, която извършва своите ааклӣя лӣл, осемте вечни всекидневни забавления. Наистина, преданите по бреговете на Рдх куа, са най-щастливите във вселената.
В днешно време почти всички се занимават с някакъв вид плодоносна дейност. Тези, които срещу труда си желаят да получат материални придобивки, се наричат кармӣ, извършители на плодоносна работа. Всички живи същества в материалния свят са попаднали под въздействието на м. Това се описва във Виу Пура (6.7.61):
виу-шакти пар прокт
кетрагкх татх пар
авид-карма-сагн
ттӣ шактир ияте
Мъдреците разделят енергиите на Върховната Божествена Личност на три категории: духовна, междинна и материална. Материалната енергия се смята за третокласна (ттӣ шакти). Онези живи същества, които се намират под властта на материалната енергия, полагат упорити усилия, като кучета и свине, само за сетивно удовлетворение. Но в сегашния си живот или като резултат от благочестиви дейности – в следващия си живот, някои кармӣ развиват силна привързаност към различни жертвоприношения, споменати във Ведите. Така благодарение на благочестивите си заслуги те се издигат до райските планети. Всъщност тези, които изпълняват жертвоприношения, като следват ведическите наставления, се издигат до Луната и до по-висши планети. И както се споменава в Бхагавад-гӣт (9.21), кӣе пуйе мартя-лока вишанти – когато се изчерпят резултатите от благочестивите им дейности, тези живи същества отново се връщат на Земята, наречена мартя лока, място на смъртта. Макар чрез благочестието си тези личности да се издигат до райските планети и макар там да се наслаждават в продължение на хиляди години, когато се изчерпят резултатите от делата им, те се връщат на тази планета.
Това е позицията на всички кармӣ – и на благочестивите, и на неблагочестивите. На земята има много бизнесмени, политици и прочее, които се интересуват само от материално щастие. Те се стремят да печелят пари с всякакви средства, без да се съобразяват дали действат благочестиво или не. Тези хора се наричат кармӣ, т.е. груби материалисти. Сред кармӣте има и викармӣ – хора, действащи, без да се съобразяват с предписанията на Ведите. Тези, които действат въз основа на ведическото знание, извършват жертвоприношения за удовлетворение на Бог Виу и получават благословията му. Така те се издигат до по-висши планетарни системи. Тези кармӣ превъзхождат викармӣте, защото вярно следват указанията на Ведите и със сигурност са скъпи на Ка. В Бхагавад-гӣт (4.11) Ка казва: йе ятх м прападянте тс татхаива бхаджмй ахам – „По какъвто начин ми се отдаде човек, по съответния начин Аз го възнаграждавам.“ Ка е толкова милостив, че изпълнява желанията дори на кармӣте и гнӣте, какво да говорим за преданите. Понякога кармӣте се издигат до висшите планетарни системи, но, привързани към плодоносните си дейности, след смъртта те ще трябва да приемат нови материални тела. Ако човек действа благочестиво, може да получи тяло сред полубоговете на висшите планетарни системи или да достигне друга позиция, където да се наслаждава на по-висок стандарт материално щастие. А заетите с неблагочестиви дейности, деградират и се раждат като животни, дървета и растения. Извършителите на плодоносна работа, пренебрегващи ведическите предписания (викармӣте), не получават одобрението на учените и святи личности. Както се казва в Шрӣмад Бхгаватам (5.5.4):
нӯна праматта куруте викарма
яд индрия-прӣтая поти
на сдху манйе ята тмано 'ям
асанн апи клешада са деха
„Материалистите, които полагат упорити усилия като кучета и свине само за сетивно удовлетворение, в действителност са луди. Те извършват най-отвратителни дейности само и само да получат сетивно удовлетворение. Материалистичните дейности изобщо не подобават на разумния човек, защото като резултат от тях той получава материално тяло, пълно със страдание.“ Целта на човешкия живот е да излезем от трите вида страдания, съпътстващи материалното съществуване. За съжаление, извършителите на плодоносни дейности са просто полудели да печелят пари и да си осигуряват тленни материални удобства с всички средства; затова те рискуват да деградират до низшите видове живот. Материалистите наивно кроят глупави планове как да постигнат щастие в материалния свят. Те не си дават сметка, че ще живеят само определен брой години и по-голямата част от тях ще прекарат в печелене на пари за сетивно наслаждение. Най-накрая тези дейности свършват със смъртта. Материалистите не се замислят, че когато изоставят това тяло, може да се въплътят в тела на низши животни, растения или дървета. Всичките им дейности просто вървят срещу целта на живота. Те не само че се раждат невежи, но и действат на нивото на невежеството, мислейки, че под формата на небостъргачи, големи коли, почетни постове и т.н. печелят материални придобивки. Материалистите не знаят, че в следващия си живот ще деградират и всички настоящи дейности им осигуряват единствено парбхава – поражение. Така отсъжда Шрӣмад Бхгаватам (5.5.5): парбхавас твад абодха-джта.
Затова човек трябва да има много силно желание да проумее науката за душата (тма таттва). Ако не достигне тма таттва, чрез която разбира, че е душата, а не тялото, той остава в невежество. Сред хиляди, дори милиони невежи хора, които си губят времето, като само удовлетворяват сетивата си, някой може да достигне нивото на знанието и да разбере висшите ценности в живота. Такъв човек се нарича гнӣ. Той знае, че плодоносните дейности ще го обвържат с материалното съществуване и ще станат причина да се преселва от тяло в тяло. Както се подчертава в Шрӣмад Бхгаватам с термина шарӣра бандха (обвързан с телесното съществуване), докато таи желание за сетивно наслаждение, умът ще е погълнат от карма, плодоносна дейност и това ще го задължава да се превъплъщава от тяло в тяло.
Един гнӣ е по-висш от един кармӣ, защото поне се въздържа от безразсъдните дейности, преследващи сетивно наслаждение. Така отсъжда Върховната Божествена Личност. Но макар че един гнӣ може да е освободен от невежеството на кармӣте, ако не достигне нивото на преданото служене, той все още е в невежество (авид). Дори човек да е приеман за гнӣ, напреднал в знанието, знанието му се смята за нечисто, защото той не познава преданото служене и пренебрегва прякото обожание на лотосовите нозе на Върховната Божествена Личност.
Когато гнӣ се заеме с предано служене, той бързо се издига над обикновените гнӣ. Такава напреднала личност се описва като гна-вимукта-бхакти-парама. Как гнӣ започва предано служене, се споменава в Бхагавад-гӣт (7.19), където Ка казва:
бахӯн джанманм анте
гнавн м прападяте
всудева сарвам ити
са махтм судурлабха
„След много раждания и смърти този, който наистина знае, ми се отдава, понеже разбира, че Аз съм причината на всички причини и на всичко съществуващо. Такава велика душа се среща много рядко.“ Човек е наистина мъдър, когато се отдаде в лотосовите нозе на Ка, но такава махтм, велика душа, се среща много рядко.
С предано служене съгласно регулиращите принципи човек може да постигне спонтанна любов към Бога, следвайки стъпките на великите предани като Нрада, Санака и Сантана. Тогава Върховната Божествена Личност го счита за напреднал. Преданите, развили любов към Бога, несъмнено са в много издигната позиция.
От всички такива предани най-извисени са гопӣте, защото те не знаят нищо друго, освен да радват Ка и не очакват от Ка нищо в замяна. Понякога Ка им причинява изключителни страдания, като се разделя с тях. Но въпреки това те не могат да го забравят. Когато Ка заминал от Вндвана за Матхур, гопӣте много страдали и прекарали остатъка от живота си в раздяла, като постоянно плачели за него. Това означава, че те всъщност никога не са били разделени от Ка. Няма разлика между мисленето за Ка и общуването с него. По-точно, випраламбха сев – да мислиш за Ка в раздяла (както Шрӣ Чайтаня Махпрабху), е много по-добре от това пряко да служиш на Ка. Затова измежду преданите, развили чиста любов към Ка, най-издигнати са гопӣте, а сред тях най-възвишена е Шрӣматӣ Рдхрӣ. Никой не може да надмине преданото служене на Шрӣматӣ Рдхрӣ. Наистина, дори Ка не може да разбере настроението на Шрӣматӣ Рдхрӣ. Затова той приема позицията ѝ и се появява като Шрӣ Чайтаня Махпрабху – само за да разбере трансценденталните ѝ чувства.
Шрӣла Рӯпа Госвмӣ заключава, че Шрӣматӣ Рдхрӣ е най-извисената предана на Ка и нейното езеро Шрӣ Рдх куа е най-висшето място. Това се потвърждава в цитат от Лагху бхгаватмта (Уттара кхаа 45), представен в Чайтаня чаритмта:
ятх рдх при виос
тас куа прия татх
сарва-гопӣу саиваик
виор атянта-валлабх
„Колкото Шрӣматӣ Рдхрӣ е скъпа на Върховния Бог Ка (Виу), толкова и нейното място за къпане (Рдх куа) е скъпо на Ка. Измежду всичките гопӣ тя се откроява като най-любима на Бога.“
Затова всеки, който се интересува от Ка съзнание, трябва да приеме подслона на Рдх куа и цял живот да отдава там предано служене. Това е заключението на Рӯпа Госвмӣ в десетия стих на Упадешмта.