Текст десети

В днешно време почти всички се занимават с някакъв вид плодоносна дейност. Тези, които срещу труда си желаят да получат материални придобивки, се наричат кармӣ, извършители на плодоносна работа. Всички живи същества в материалния свят са попаднали под въздействието на м. Това се описва във Виу Пура (6.7.61):

Мъдреците разделят енергиите на Върховната Божествена Личност на три категории: духовна, междинна и материална. Материалната енергия се смята за третокласна (ттӣ шакти). Онези живи същества, които се намират под властта на материалната енергия, полагат упорити усилия, като кучета и свине, само за сетивно удовлетворение. Но в сегашния си живот или като резултат от благочестиви дейности – в следващия си живот, някои кармӣ развиват силна привързаност към различни жертвоприношения, споменати във Ведите. Така благодарение на благочестивите си заслуги те се издигат до райските планети. Всъщност тези, които изпълняват жертвоприношения, като следват ведическите наставления, се издигат до Луната и до по-висши планети. И както се споменава в Бхагавад-гӣт (9.21), кӣе пуйе мартя-лока вишанти – когато се изчерпят резултатите от благочестивите им дейности, тези живи същества отново се връщат на Земята, наречена мартя лока, място на смъртта. Макар чрез благочестието си тези личности да се издигат до райските планети и макар там да се наслаждават в продължение на хиляди години, когато се изчерпят резултатите от делата им, те се връщат на тази планета.

Това е позицията на всички кармӣ – и на благочестивите, и на неблагочестивите. На земята има много бизнесмени, политици и прочее, които се интересуват само от материално щастие. Те се стремят да печелят пари с всякакви средства, без да се съобразяват дали действат благочестиво или не. Тези хора се наричат кармӣ, т.е. груби материалисти. Сред кармӣте има и викармӣ – хора, действащи, без да се съобразяват с предписанията на Ведите. Тези, които действат въз основа на ведическото знание, извършват жертвоприношения за удовлетворение на Бог Виу и получават благословията му. Така те се издигат до по-висши планетарни системи. Тези кармӣ превъзхождат викармӣте, защото вярно следват указанията на Ведите и със сигурност са скъпи на Ка. В Бхагавад-гӣт (4.11) Ка казва: йе ятх м прападянте тс татхаива бхаджмй ахам – „По какъвто начин ми се отдаде човек, по съответния начин Аз го възнаграждавам.“ Ка е толкова милостив, че изпълнява желанията дори на кармӣте и гнӣте, какво да говорим за преданите. Понякога кармӣте се издигат до висшите планетарни системи, но, привързани към плодоносните си дейности, след смъртта те ще трябва да приемат нови материални тела. Ако човек действа благочестиво, може да получи тяло сред полубоговете на висшите планетарни системи или да достигне друга позиция, където да се наслаждава на по-висок стандарт материално щастие. А заетите с неблагочестиви дейности, деградират и се раждат като животни, дървета и растения. Извършителите на плодоносна работа, пренебрегващи ведическите предписания (викармӣте), не получават одобрението на учените и святи личности. Както се казва в Шрӣмад Бхгаватам (5.5.4):

„Материалистите, които полагат упорити усилия като кучета и свине само за сетивно удовлетворение, в действителност са луди. Те извършват най-отвратителни дейности само и само да получат сетивно удовлетворение. Материалистичните дейности изобщо не подобават на разумния човек, защото като резултат от тях той получава материално тяло, пълно със страдание.“ Целта на човешкия живот е да излезем от трите вида страдания, съпътстващи материалното съществуване. За съжаление, извършителите на плодоносни дейности са просто полудели да печелят пари и да си осигуряват тленни материални удобства с всички средства; затова те рискуват да деградират до низшите видове живот. Материалистите наивно кроят глупави планове как да постигнат щастие в материалния свят. Те не си дават сметка, че ще живеят само определен брой години и по-голямата част от тях ще прекарат в печелене на пари за сетивно наслаждение. Най-накрая тези дейности свършват със смъртта. Материалистите не се замислят, че когато изоставят това тяло, може да се въплътят в тела на низши животни, растения или дървета. Всичките им дейности просто вървят срещу целта на живота. Те не само че се раждат невежи, но и действат на нивото на невежеството, мислейки, че под формата на небостъргачи, големи коли, почетни постове и т.н. печелят материални придобивки. Материалистите не знаят, че в следващия си живот ще деградират и всички настоящи дейности им осигуряват единствено парбхава – поражение. Така отсъжда Шрӣмад Бхгаватам (5.5.5): парбхавас твад абодха-джта.

Затова човек трябва да има много силно желание да проумее науката за душата (тма таттва). Ако не достигне тма таттва, чрез която разбира, че е душата, а не тялото, той остава в невежество. Сред хиляди, дори милиони невежи хора, които си губят времето, като само удовлетворяват сетивата си, някой може да достигне нивото на знанието и да разбере висшите ценности в живота. Такъв човек се нарича гнӣ. Той знае, че плодоносните дейности ще го обвържат с материалното съществуване и ще станат причина да се преселва от тяло в тяло. Както се подчертава в Шрӣмад Бхгаватам с термина шарӣра бандха (обвързан с телесното съществуване), докато таи желание за сетивно наслаждение, умът ще е погълнат от карма, плодоносна дейност и това ще го задължава да се превъплъщава от тяло в тяло.

Един гнӣ е по-висш от един кармӣ, защото поне се въздържа от безразсъдните дейности, преследващи сетивно наслаждение. Така отсъжда Върховната Божествена Личност. Но макар че един гнӣ може да е освободен от невежеството на кармӣте, ако не достигне нивото на преданото служене, той все още е в невежество (авид). Дори човек да е приеман за гнӣ, напреднал в знанието, знанието му се смята за нечисто, защото той не познава преданото служене и пренебрегва прякото обожание на лотосовите нозе на Върховната Божествена Личност.

Когато гнӣ се заеме с предано служене, той бързо се издига над обикновените гнӣ. Такава напреднала личност се описва като гна-вимукта-бхакти-парама. Как гнӣ започва предано служене, се споменава в Бхагавад-гӣт (7.19), където Ка казва:

„След много раждания и смърти този, който наистина знае, ми се отдава, понеже разбира, че Аз съм причината на всички причини и на всичко съществуващо. Такава велика душа се среща много рядко.“ Човек е наистина мъдър, когато се отдаде в лотосовите нозе на Ка, но такава махтм, велика душа, се среща много рядко.

С предано служене съгласно регулиращите принципи човек може да постигне спонтанна любов към Бога, следвайки стъпките на великите предани като Нрада, Санака и Сантана. Тогава Върховната Божествена Личност го счита за напреднал. Преданите, развили любов към Бога, несъмнено са в много издигната позиция.

От всички такива предани най-извисени са гопӣте, защото те не знаят нищо друго, освен да радват Ка и не очакват от Ка нищо в замяна. Понякога Ка им причинява изключителни страдания, като се разделя с тях. Но въпреки това те не могат да го забравят. Когато Ка заминал от Вндвана за Матхур, гопӣте много страдали и прекарали остатъка от живота си в раздяла, като постоянно плачели за него. Това означава, че те всъщност никога не са били разделени от Ка. Няма разлика между мисленето за Ка и общуването с него. По-точно, випраламбха сев – да мислиш за Ка в раздяла (както Шрӣ Чайтаня Махпрабху), е много по-добре от това пряко да служиш на Ка. Затова измежду преданите, развили чиста любов към Ка, най-издигнати са гопӣте, а сред тях най-възвишена е Шрӣматӣ Рдхрӣ. Никой не може да надмине преданото служене на Шрӣматӣ Рдхрӣ. Наистина, дори Ка не може да разбере настроението на Шрӣматӣ Рдхрӣ. Затова той приема позицията ѝ и се появява като Шрӣ Чайтаня Махпрабху – само за да разбере трансценденталните ѝ чувства.

Шрӣла Рӯпа Госвмӣ заключава, че Шрӣматӣ Рдхрӣ е най-извисената предана на Ка и нейното езеро Шрӣ Рдх куа е най-висшето място. Това се потвърждава в цитат от Лагху бхгаватмта (Уттара кхаа 45), представен в Чайтаня чаритмта:

„Колкото Шрӣматӣ Рдхрӣ е скъпа на Върховния Бог Ка (Виу), толкова и нейното място за къпане (Рдх куа) е скъпо на Ка. Измежду всичките гопӣ тя се откроява като най-любима на Бога.“

Затова всеки, който се интересува от Ка съзнание, трябва да приеме подслона на Рдх куа и цял живот да отдава там предано служене. Това е заключението на Рӯпа Госвмӣ в десетия стих на Упадешмта.