ТЕКСТ 7
тад вилокя вияд-впи
пукара яд-адхихитам
анена локн прг-лӣнн
калпитсмӣтй ачинтаят
тат вилокя – като гледаше в този; вият-впи – обширно разпрострял се; пукарам – лотос; ят – този, върху който; адхихитам – той седеше; анена – чрез това; локн – всички планети; прк-лӣнн – дотогава потънали в непроявено състояние; калпит асми – ще сътворя; ити – така; ачинтаят – той си помисли.
След това Брахм видя, че лотосът, върху който седеше, е заел цялото пространство на вселената, и се замисли как да сътвори планетите, които по-рано бяха разположени в този лотос.
В лотоса, върху който Брахм седял, се намирали семената на всички планети от вселената. Планетите били вече създадени от Бога, а всички живи същества вече били родени в Брахм. Върховната Божествена Личност предварително била създала в зачатъчна форма както материалния свят, така и живите същества, а Брахм имал за задача само да разпръсне тези семена из вселената. Затова истинското сътворение се нарича сарга, а преходът към проявено състояние, който по-късно Брахм осъществява, се нарича висарга.