ТЕКСТ 10
етватй тмаджаир вӣра
кр хй апачитир гурау
шактпраматтаир гхйета
сдара гата-матсараи
етватӣ – точно така; тмаджаи – от потомството; вӣра – о, герою; кр – трябва да се изпълнява; хи – несъмнено; апачити – обожание; гурау – на по-старшите; шакт – с всички сили; апраматтаи – от мъдрите; гхйета – трябва да се приеме; са-дарам – с голяма радост; гата-матсараи – от тези, които не са подвластни на завистта.
О, герою, примерът, който ти даваш, е достоен за един син. По-младите трябва да почитат по-старите. Този, който е преодолял завистта и е мъдър, с радост се подчинява на волята на баща си и полага всички усилия, за да я следва.
Когато четиримата първородни сина на Брахм, мъдреците Санака, Сантана, Санандана и Санат-кумра, отказали да се подчинят на баща си, той се почувствал много огорчен и гневът му се проявил под формата на Рудра. Брахм не бил забравил тази случка и затова покорството на Ману Свямбхува много го зарадвало. От материална гледна точка постъпката на четиримата мъдреци, които отказали да се подчинят на волята на баща си, била много недостойна. Но тъй като отказали в името на по-висша кауза, те били освободени от последствията на това неподчинение. Онези обаче, които не се покоряват на бащите си от чисто материални съображения, ще трябва да изтърпят наказание заради постъпките си. Покорството на Ману имало материална основа, но то определено показвало, че Ману се е освободил от всякаква завист, затова хората, които живеят в материалния свят, са длъжни да следват този пример.