ТЕКСТ 13
яд дхарма-сӯнор бата рджасӯйе
нирӣкя дк-свастяяна три-лока
кртснйена чдйеха гата видхтур
арвк-стау каушалам итй аманята
ят – формата, която; дхарма-сӯно – на Махрджа Юдхихира; бата – несъмнено; рджасӯйе – в арената на жертвоприношението рджасӯя; нирӣкя – като наблюдаваха; дк – зрение; свастяянам – радваща; три-лока – трите свята; кртснйена – обобщено; ча – така; адя – днес; иха – във вселената; гатам – надмина; видхту – на твореца (Брахм); арвк – съвременно човечество; стау – в материалния свят; каушалам – умение; ити – така; аманята – размишляваха.
Всички полубогове от висшите, низшите и средните планетарни системи на вселената се събраха при олтара на жертвоприношението рджасӯя, извършвано от Махрджа Юдхихира. Когато съзряха прекрасните черти на Бог Ка, всички си помислиха, че Той е най-изкусното творение на Брахм, създателя на човешките същества.
Когато Бог Ка се намирал в този свят, красотата на тялото му не можела да се сравни с нищо. Най-красивите създания в материалния свят обикновено са сравнявани със син лотос или с пълната луна в небосвода, но дори лотосът и луната отстъпвали по красота на Бог Ка, което било потвърдено от самите полубогове, най-красивите същества във вселената. Те мислели, че Бог Ка, като тях самите, е творение на Брахм, но в действителност самият Брахм бил създаден от Бог Ка. Брахм не бил в състояние да сътвори трансценденталната красота на Върховния Бог. Никой не е създател на Ка; Ка самият е създател на всички същества. И Той казва в Бхагавад-гӣт (10.8): аха сарвася прабхаво матта сарва правартате.