ТЕКСТ 14
яснурга-плута-хса-рса-
лӣлвалока-пратилабдха-мн
враджа-стрийо дгбхир ануправтта-
дхийо 'ватастху кила ктя-ше
яся – чиято; анурга – привързаност; плута – усилена от; хса – смях; рса – настроения; лӣл – забавления; авалока – погледи; пратилабдха – получени по този начин; мн – изпитваха силна болка; враджа-стрия – девойки на Враджа; дгбхи – с очите; ануправтта – следвайки; дхия – с интелигентност; аватастху – седнаха мълчаливо; кила – наистина; ктя-ше – без да довършат домашните си задължения.
След забавленията, изпълнени със смях, шеги и закачливи погледи, девойките на Враджа изпитваха изгаряща болка, когато Ка ги напускаше. Те го проследяваха с поглед и оставаха вцепенени, без да могат да довършат домашните си дела.
Когато бил момче във Вндвана, Бог Ка обичал да дразни своите приятелки и връстнички, с които го свързвала трансцендентална любов. Обичта, която изпитвал към тях, била толкова силна, че нищо не можело да се сравни с нейния екстаз, а девойките от Враджа били толкова привързани към него, че любовта им надминавала чувствата, които изпитват към Бога великите полубогове като Брахм и Шива. Накрая Бог Ка признал, че е покорен от трансценденталната обич на гопӣте, и заявил, че не е в състояние да им се отплати за безкористните им чувства. Макар да си личало, че гопӣте изпитват силна болка от шегите на Ка, Той решавал да ги напусне и те, безсилни да понесат раздялата, го следвали с поглед и мисли. Те оставали като вцепенени и не били в състояние да довършат домашната си работа. Ка няма равен на себе си дори в проявите на младежката любов. В свещените писания се казва, че Бог Ка никога не напуска пределите на Вндвана. Той вечно остава там, обвързан от трансценденталната любов на нейните жители. Макар и невидим за нашия взор, Той и сега е там и не напуска Вндвана нито за миг.