ТЕКСТ 29

Когато Богът бил шест-седемгодишен, му поверили да наглежда кравите и биковете из пасищата. Той бил син на богат земевладелец, който притежавал хиляди крави. Във ведическото общество богатството се измерва по това, колко зърно и крави притежава човек. Зърното и кравите са напълно достатъчни, за да се решат всички проблеми около изхранването на човечеството. Човешкото общество се нуждае само от достатъчно зърно и крави, за да няма повече никакви икономически проблеми. Всички други потребности са неестествени и ненужни; човек ги създава само за да унищожава безценния си живот и да си губи времето в преследване на излишни неща. Като учител на човечеството, Бог Ка със собствен пример показал, че вайшите, които се занимават с търговия и земеделие, трябва да отглеждат крави и бикове и да закрилят тези ценни животни. Според смти кравата е майка на човека, а бикът му е баща. Кравата е наша майка, защото пием от млякото ѝ, както детето суче от майчината си гръд. Бикът е баща на човечеството, защото оре земята, за да може тя да роди зърно, както бащата работи, за да печели пари за децата си. Ако човешкото общество убива баща си и майка си, то убива жизнения си дух. Тук се казва, че прекрасните крави и бикове, които Ка пасял, били различни на цвят – рижи, черни, зелени, жълти, пепеляви… Пъстрите бикове и крави, доволни и напращели от здраве, оживявали цялата атмосфера на Вндвана и радвали всички.

Освен това Богът всеки ден свирел на прочутата си флейта. Нейните звуци доставяли на приятелите му такова трансцендентално удоволствие, че те забравяли всички разговори за брахмнанда, която имперсоналистите превъзнасят толкова много. По-нататък Шукадева Госвмӣ ще обясни, че пастирчетата били живи същества, извършили множество благочестиви дейности. Това им давало възможност сега да се наслаждават на общуване със самия Бог и да слушат трансценденталната му флейта. Брахма сахит (5.30) потвърждава, че Богът обича да свири на своята трансцендентална флейта.

Брахмджӣ казва: „Аз обожавам Говинда, предвечния Бог, който свири на трансценденталната си флейта. Очите му са като лотосови цветове, Той е украсен с паунови пера, а тялото му, с цвят на буреносен облак, е толкова прекрасно, че затъмнява красотата на милиони Купидони“. Такъв е неповторимият облик на Бога.