ТЕКСТ 3
са катха сева тася
клена джараса гата
по врт пратибрӯд
бхарту пдв анусмаран
са – Уддхава; катхам – как; сева – чрез това служене; тася – негово; клена – с течение на времето; джарасам – немощ; гата – претърпял; па – попитан; вртм – послание; пратибрӯт – просто да отговори; бхарту – на Бога; пдау – неговите лотосови нозе; анусмаран – като си спомняше.
Така още от детството си Уддхава постоянно служеше на Бога и продължи да му служи с неотслабващо желание дори в старостта си. И щом го попитаха за посланието на Бога, той веднага си припомни всичко за него.
Трансценденталното служене за Бога няма нищо общо с материалната дейност. Желанието на предания да служи нараства постоянно и никога не отслабва. Обикновено когато остарее, човек се пенсионира и се оттегля от професията си. Но в трансценденталното служене на Бога няма пенсиониране. Тъкмо обратното, с напредването на възрастта желанието за служене става все по-силно и по-силно. В трансценденталното служене няма пресищане, затова не съществува и понятие като „оттегляне“. Когато човекът, който се занимава с материални дейности, започне да чувства физическа умора, той се оттегля в почивка, докато оня, който отдава трансцендентално служене, не знае умора, защото служенето му е по природа духовно и няма отношение към материалното тяло. С приближаването на старостта материалните дейности, които човек извършва, започват да стават все по-непосилни за него, но духът никога не остарява и затова духовното служене никога не предизвиква умора.
Разбира се, Уддхава също остарял, но това не означава, че остарял духът му. Желанието му за служене зреело на трансцендентално равнище, затова когато Видура попитал за Бог Ка, Уддхава веднага потънал в спомени за своя Бог и забравил всичко наоколо. Това е един от отличителните признаци на чистото предано служене за Бога, както по-нататък ще обясни Бог Капила в своите наставления към майка си Девахӯти (лакаа бхакти йогася и т.н.).