ТЕКСТ 34
шарач-чхаши-караир ма
мнаян раджанӣ-мукхам
гян кала-пада реме
стрӣ маала-маана
шарат – есен; шаши – на луната; караи – от светлината; мам – озарен; мнаян – мислейки; раджанӣ-мукхам – лицето на нощта; гян – пеещ; кала-падам – нежни песни; реме – наслаждаваше се; стрӣм – на жените; маала-маана – който украсява със себе си хоровода от жени.
В третото от годишните времена Богът се наслаждава на прекрасни жени, като украсяваше техния хоровод със собствената си красота и ги пленяваше с вълшебните звуци на песните си, които се носеха в озарената от лунната светлина есенна нощ.
Преди да напусне Вндвана, земята на кравите, Богът доставил удоволствие на младите си приятелки, трансценденталните гопӣ, като показал забавленията си рса-лӣл. Тук Уддхава спрял да описва дейностите на Бога.
Така завършват коментарите на Бхактиведанта към втора глава от Трета песен на „Шрӣмад Бхгаватам“, наречена „Възпоминания за Бог Ка“.