ТЕКСТ 14
мано буддхир ахакраш
читтам итй антар-тмакам
чатурдх лакяте бхедо
втт лакаа-рӯпа
мана – ум; буддхи – интелигентност; ахакра – его; читтам – съзнание; ити – така; анта-тмакам – вътрешни, фини сетива; чату-дх – имайки четири аспекта; лакяте – се наблюдава; бхеда – разликата; втт – според функциите им; лакаа-рӯпа – представляващи различни особености.
Вътрешните, фините сетива се проявяват в четири аспекта: под формата на ума, на интелигентността, на егото и на замърсеното съзнание. Между тях може да се направи разлика само въз основа на функциите им, защото всяко от тези сетива проявява различни особености.
Четирите вътрешни, или фини сетива, изброени тук, се отличават с различни особености. Когато чистото съзнание се замърси от материята и започне да се отъждествява с тялото, се казва, че живото същество е под влиянието на лъжливото его. Съзнанието е функция на душата, затова зад съзнанието винаги се крие душа. Замърсеното от материята съзнание се нарича ахакра.