ТЕКСТ 18
ятх гандхася бхӯмеш ча
на бхво вятиреката
ап расася ча ятх
татх буддхе парася ча
ятх – както; гандхася – на мириса; бхӯме – на земята; ча – и; на – не; бхва – съществуване; вятиреката – отделно; апм – на водата; расася – на вкуса; ча – и; ятх – както; татх – така; буддхе – на интелигентността; парася – на съзнанието, духа; ча – и.
Както земята не може да бъде разделена от своя мирис, а водата не може да съществува без своя вкус, така интелигентността и съзнанието не могат да съществуват отделени едно от друго.
Тук се казва, че всичко материално има мирис. Цветето, пръстта и всичко останало има свой характерен аромат. Ако мирисът бъде отделен от материята, материята губи същността си. Ако водата бъде лишена от своя вкус, тя престава да бъде вода. Ако огънят не излъчва топлина, той вече не може да се нарече огън. По аналогичен начин когато липсва интелигентност, не може да се говори за дух.