No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 10

парваре бхагаван вратни
шрутни ме вса-мукхд абхӣкам
атпнума кулла-сукхвахн
тем те ка-катхмтаугхт

пара – висши; аварем – на тези низши; бхагаван – о, господарю мой, о, велики; вратни – занимания; шрутни – чути; ме – от мен; вса – Вса; мукхт – от устата; абхӣкам – многократно; атпнума – аз съм удовлетворен; кулла – малко; сукха-вахнм – това, което носи щастие; тем – от това; те – без; ка-катх – разговори за Божествената Личност, Бог Ка; амта-огхт – от нектара.

О, господарю мой, от устата на Всадева много пъти съм слушал за висшите и низшите слоеве в човешкото общество и съм се преситил от подобни дребни теми и удоволствието, което те доставят. Те не можаха да ме направят щастлив, защото в тях липсва нектарът на повествованията за Ка.

Отчитайки огромния интерес, който хората изпитват към четивата на социално-исторически теми, Шрӣла Всадева съставил Пурите, Махбхрата и редица други книги. Тези произведения, предназначени за простите хора, са написани така, че да пробудят у тях съзнанието за Бога, което те са забравили по време на обусловеното си съществуване в материалния свят. Истинската цел на тези произведения не е да излагат исторически факти, а да съживят у хората съзнанието им за Бога. Например Махбхрата разказва историята на битката при Курукетра и обикновените хора четат този епос, защото той разкрива социалните, политическите и икономическите проблеми на човешкото общество. Но в действителност най-важната част от Махбхрата е Бхагавад-гӣт, чиито наставления читателите възприемат почти неусетно, едновременно с историческия епос за битката при Курукетра.

Видура обяснил на Маитрея, че се е преситил да слуша за светски социални и политически проблеми и повече не се интересува от подобни теми. Той жадувал да чуе трансцендентални повествования за Бог Шрӣ Ка. Тъй като в Пурите и Махбхрата не се срещат твърде често разкази, които да са непосредствено свързани с Ка, Видура не се чувствал удовлетворен. Той желаел да слуша повече за Ка. Ка-катх – разказите за Ка – са трансцендентални и човек не може да им се насити. Бхагавад-гӣт е важна именно защото е ка-катх, т.е. слова, изговорени от самия Бог Ка. Историята на битката при Курукетра може да предизвиква интерес у по-простите хора, но за човек като Видура, който е достигнал висините в преданото служене, интерес представлява само ка-катх и нещата, свързани с нея. Видура искал да слуша от Маитрея и затова му задал въпросите си, ала в същото време изразил и желанието си всичко, за което Маитрея говори, да бъде свързано с Ка. Както огънят, който поглъща дървата, никога не се насища, така чистият предан на Бога никога не престава да слуша за Ка. Когато историческите и обществено-политическите събития се свържат с Ка, разказите за тях веднага стават трансцендентални. Това е начинът да се трансформират светските неща в духовна същност. Целият свят може да се превърне във Вайкуха, ако всичко, което става в него, се свързва с ка-катх.

Днес ние разполагаме с две много важни произведения, които са ка-катхБхагавад-гӣт и Шрӣмад Бхгаватам. Бхагавад-гӣт е ка-катх, защото е изговорена от самия Ка, а Шрӣмад Бхгаватам – защото разказва за Ка. Бог Чайтаня завещал на учениците си да проповядват ка-катх по целия свят, без да правят разлика между хората, защото трансценденталната стойност на ка-катх може да пречисти всички от материалните замърсявания.

« Previous Next »