No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 11

кас тпнут тӣртха-падо 'бхидхнт
сатреу ва сӯрибхир ӣямнт
я кара-нӣ пуруася то
бхава-прад геха-рати чхинатти

ка – кой е този човек; тпнут – който може да е удовлетворен; тӣртха-пада – чиито лотосови нозе са всички места за поклонение; абхидхнт – от разговорите за; сатреу – в човешкото общество; ва – този, който е; сӯрибхи – от великите предани; ӣямнт – този, когото обожават така; я – които; кара-нӣм – в отворите на ушите; пуруася – на човек; та – прониквайки; бхава-прадм – това, което носи раждане и смърт; геха-ратим – семейна привързаност; чхинатти – се разсича.

Нима може човек да е удовлетворен, ако не слуша достатъчно разказите за Бога, чиито лотосови нозе са средоточието на всички места за поклонение и когото обожават великите мъдреци и предани? Просто като проникнат в ушите ни, тези повествования разсичат оковите на семейните ни привързаности.

Ка-катх е толкова могъща, че просто като проникне в ушите, тозчас може да освободи човека от робството на семейните му привързаности. Привързаността към семейството е илюзорно проявление на външната енергия и е единственият стимул, който стои в основата на светските дейности. Докато човек върши светски дейности, докато умът му е погълнат от тях, той ще трябва отново и отново да се ражда и да умира във вездесъщото материално невежество. Повечето от хората се намират под влиянието на гуата на невежеството и само една малка част от тях са под влиянието на гуата на страстта. Живото същество, което е подвластно на тези две гуи, действа, като изхожда от материалните си представи за живота. Материалните гуи не му позволяват да разбере истинското си положение. Невежеството и страстта здраво привързват човека към илюзорната, телесната представа, която той си създава за своето аз. Най-достойни сред подведените по този начин глупци са алтруистите, които са подвластни на материалната гуа страст. Бхагавад-гӣт, която е истинска ка-катх, дава на хората първия урок – тялото е тленно, а съзнанието, което го пронизва, е вечно. Съзнаващото същество, неизменното аз, съществува вечно и не може да бъде убито при никакви обстоятелства, дори и след смъртта на тялото. Всеки, който погрешно се отъждествява с тленното си тяло и подвеждан от тази измамна телесна представа за живота, работи заради това тяло, именувайки своята дейност социология, политика, филантропия, алтруизъм, национализъм или интернационализъм, определено е глупак, който не умее да отличи реалността от илюзията. Някои такива хора се издигат над гуите на невежеството и страстта и достигат гуата на доброто, но светското добро винаги е замърсено с нюанси на невежество и страст. Материалното добро може да доведе човека до прозрението, че между тялото и душата има разлика, и затова подобен човек започва да се интересува повече от душата, а не от тялото. Но поради замърсяванията си хората, които са под влиянието на материалното добро, не могат да разберат истинската природа на душата като личност. Безличностните им представи, че душата е някакво духовно начало, различно от тялото, им позволява да останат в гуата на доброто в границите на материалната природа, но докато не изпитат влечение към ка-катх, тези хора никога няма да се изтръгнат от робството на материалното съществуване. Ка-катх е единственият лек за всички хора на този свят, защото може да ги издигне до чистото съзнание за тяхното аз и да ги освободи от материалното робство. Бог Чайтаня е казал, че да се проповядва ка-катх по целия свят, е най-великата мисионерска дейност, затова всички разумни мъже и жени по земята трябва да се присъединят към това велико движение, започнато от Бог Чайтаня.

« Previous Next »