ТЕКСТ 15
тад ася каурава шарма-дтур
харе катхм ева катхсу срам
уддхтя пупебхя иврта-бандхо
шивя на кӣртая тӣртха-кӣрте
тат – затова; ася – негов; каурава – о, Маитрея; шарма-дту – на този, който дава щастие; харе – за Бога; катхм – теми; ева – само; катхсу – на всички повествования; срам – същината; уддхтя – цитирайки; пупебхя – от цветята; ива – ето така; рта-бандхо – о, приятелю на страдащите; шивя – за благоденствието; на – на нас; кӣртая – моля те, разкажи; тӣртха – поклонение; кӣрте – на славния.
О, Маитрея, приятелю на страдащите, величието на Бога е достатъчно да дари с благоденствие хората по целия свят. Затова като пчелите, които събират нектар от цветята, милостиво ни предай същината на всички повествования – повествованията, свързани с Бога.
За хората в различните гуи на материалната природа съществуват огромно множество произведения, но най-важни от всички са повествованията, свързани с Върховния Бог. За жалост обусловените души, подвластни на материалното, не са склонни да слушат тези повествования, защото едни от тях не вярват в Бога, а други приемат съществуването само на безличностния му аспект. И едните, и другите нямат какво да кажат за Бога. И невярващите, и имперсоналистите отхвърлят най-съществените от всички теми, затова вниманието им е погълнато от разнообразните описания на относителното – под формата на сетивно наслаждение или като философски теории. За чистите предани, подобни на Видура, темите, разисквани от материалистите и философите емпирици, са безинтересни от всяка гледна точка. Затова Видура помолил Маитрея да говори само за същината – въпросите, свързани с Ка – и да не се отклонява към нищо друго.