ТЕКСТ 2
видура увча
сукхя карми кароти локо
на таи сукха вняд-упрама в
виндета бхӯяс тата ева дукха
яд атра юкта бхагавн ваден на
видура увча – Видура каза; сукхя – за да постигне щастие; карми – плодоносни дейности; кароти – всеки е зает с това; лока – в този свят; на – никога; таи – с тези дейности; сукхам – никакво щастие; в – или; анят – различно; упрамам – насита; в – или; виндета – постига; бхӯя – напротив; тата – с тези дейности; ева – несъмнено; дукхам – страдания; ят – това, което; атра – при тези обстоятелства; юктам – вярна посока; бхагавн – о, велика личност; вадет – моля те, покажи; на – нам.
Видура каза: О, велики мъдрецо, в този свят всички вършат плодоносни дейности с надеждата да постигнат щастие, но никой не успява да утоли жаждата си за щастие, нито пък се спасява от страданията. Напротив, този вид дейности само увеличават страданията. Затова те моля, обясни ни как да живеем, за да постигнем истинско щастие.
Видура задал на Маитрея няколко въпроса от по-общ характер, въпреки че първоначалните му намерения били други. Уддхава го помолил да отиде при Маитрея Муни и да го пита за всички истини, свързани с Бога и неговото име, слава, качества, форма, забавления, обкръжение и т.н., затова се очаквало, че когато отиде при Маитрея, Видура ще задава само въпроси, свързани с Бога. Но от скромност той не започнал да разпитва за Бога още от самото начало, а задал първо въпроси, които са от голямо значение за обикновените хора. Обикновеният човек не може да разбере Бога. Най-напред той трябва да узнае истината за своя живот, който е изцяло под властта на заблуждаващата енергия. В илюзията си човек мисли, че може да постигне щастие само ако извършва плодоносни дейности. Но когато се занимава с подобни дейности, фактически той все повече и повече се оплита в мрежата на дейностите и последиците от тях и не стига до никакво разрешение на проблема на своя живот. По този повод в една песен се пее: „От силен копнеж да бъда щастлив аз си построих дом. Но всичките ми мечти се превърнаха в пепел, защото в него неочаквано избухна пожар“. Такива са законите на природата. В стремеж да постигне щастие, всеки в материалния свят гради планове, но законите на природата безмилостно превръщат всичките му намерения в пепел. Вършителят на плодоносни дейности не постига щастие с плановете си и вечната му жажда за щастие остава неутолена.