ТЕКСТ 23
бхагавн ека седам
агра тмтман вибху
тмеччхнугатв тм
нн-матй-упалакаа
бхагавн – Божествената Личност; ека – единствена; са – бе там; идам – това творение; агре – преди сътворението; тм – в собствената си форма; тманм – на живите същества; вибху – господар; тм – Аз; иччх – желание; анугатау – потапя се в; тм – Аз; нн-мати – различно виждане; упалакаа – симптоми.
Върховният Бог, господарят на всички живи създания, е съществувал още преди сътворението, когато, освен него, не е имало никой друг. Само по неговата воля материалният свят се създава и след това отново потъва в него. Качествата на тази Върховна Душа са намерили израз в различните ѝ имена.
Тук великият мъдрец започва да обяснява смисъла на четирите първоначални строфи на Шрӣмад Бхгаватам. Въпреки че нямат достъп до Шрӣмад Бхгаватам, последователите на мвдската школа (имперсоналистите) понякога се захващат да го тълкуват, като си измислят какви ли не съмнителни обяснения на изначалните му четири строфи. Ние обаче трябва да приемаме истинското обяснение, дадено тук от Маитрея Муни, защото той заедно с Уддхава го чул от самия Бог. Първият стих от четирите изначални строфи гласи: ахам евсам евгре. Коментаторите мвдӣ тълкуват думата ахам по такива объркани начини, че никой друг освен тях не може да разбере смисъла им. Тук обаче се казва, че ахам се отнася до Върховната Божествена Личност, а не до индивидуалните живи същества. Преди сътворението е съществувала само Божествената Личност. Не е имало нито инкарнации пуруа, нито живи същества, нито материална енергия, с която се осъществява творението. Инкарнациите пуруа и всички многообразни енергии на Върховния Бог се намирали единствено у него.
Тук Божествената Личност е наречена господар на всички други живи същества. Богът е като слънцето, а живите същества са като молекулите на слънчевите лъчи. Фактът, че Богът е съществувал преди сътворението, се потвърждава в шрутите: всудево в ида агра сӣт на брахм на ча шакара, еко ваи нряа сӣн брахм нен. Тъй като всичко произлиза от Божествената Личност, във всички времена съществува единствено и само Богът. Той може да съществува по този начин, защото е всесъвършен и всемогъщ. Всички останали – в това число и пълните му експанзии, виу-таттвите – са негови съставни части. Преди сътворението не е имало Крарава-шйӣ Виу, Гарбходака-шйӣ Виу или Кшӣродака-шйӣ Виу, не е имало нито Брахм, нито Шакара. Виу, пълна експанзия на Бога, и живите същества, като се започне от Брахм, са негови съставни части. Духовното битие било там, заедно с Бога, но материалното битие спяло у него в непроявено състояние. Материалното творение се изгражда и разрушава единствено по волята на Бога. Многообразието на Вайкухалока е тъждествено с Бога, както многоликата войска е тъждествена с царя. В Бхагавад-гӣт (9.7) се обяснява, че материалният свят се създава през определени интервали от време, и то по волята на Бога, а в периодите между разрушението и сътворението живите същества и материалната енергия остават да спят в непроявено състояние вътре у Бога.