ТЕКСТ 33
кла-мша-йогена
бхагавад-вӣкита набха
набхасо 'нуста спарша
викурван нирмаме 'нилам
кла – време; м – външна енергия; аша-йогена – отчасти примесена; бхагават – Божествената Личност; вӣкитам – погледна; набха – небето; набхаса – от небето; анустам – при съприкосновението с; спаршам – осезание; викурват – превърнато; нирмаме – бе сътворен; анилам – въздухът.
След това Божествената Личност погледна небето, примесено с вечно време и външна енергия, и така се появи осезанието, от което на свой ред възникна въздухът, изпълнил небето.
Всички материални творения възникват в точно определена последователност от по-фини към по-груби. По този начин се е развила цялата вселена. От небето се появява осезанието, което е съединение на вечното време, външната енергия и погледа на Божествената Личност. Осезанието се трансформира във въздух, който изпълва небето. По такъв начин – от фини към груби – се развиват и всички останали материални елементи: звукът се трансформира в небе, осезанието поражда въздуха, от формата възниква огънят, вкусът се преобразува във вода, а мирисът – в земя.