ТЕКСТ 29
шрӣ-бхагавн увча
м веда-гарбха гс тандрӣ
сарга удямам ваха
тан мапдита хй агре
ян м прртхаяте бхавн
шрӣ-бхагавн увча – Богът, Божествената Личност, каза; м – не; веда-гарбха – о, Ти, който си проникнал в дълбините на ведическата мъдрост; г тандрӣм – стана унил; сарге – за сътворението; удямам – начинания; ваха – ти просто направи; тат – това (което искаш); ма – от мен; пдитам – изпълнено; хи – несъмнено; агре – по-рано; ят – което; мм – от мен; прртхаяте – молиш; бхавн – ти.
Тогава Върховната Божествена Личност каза: О, Брахм, о, извор на ведическа мъдрост, недей да униваш и да се тревожиш за осъществяването на сътворението. Аз вече съм те дарил с всичко това, за което ме молиш.
Всеки, на когото Богът или негов действителен представител поверяват някаква мисия, едновременно с това получава и благословия да може да изпълни тази мисия. Разбира се, човекът, на когото е поверена такава отговорност, постоянно трябва да съзнава неспособността си и да търси милостта на Бога, за да може успешно да изпълни дълга си. Той не трябва да се възгордява, че са му възложили една или друга работа. Човекът, на когото му е оказано такова доверие, има голям късмет и ако успее да помни винаги, че е само изпълнител на волята на Върховния, той със сигурност ще постигне успех. Арджуна имал за задача да се сражава на бойното поле Курукетра и Богът му осигурил победа дори още преди да му е възложил тази задача. Но Арджуна винаги съзнавал, че е подчинен на Бога и неотклонно следвал всичките му указания. Всеки, който се гордее, че върши отговорна работа, без да отдава заслугата за това на Върховния Бог, е заслепен от лъжливо самочувствие и не може да се справи добре със задълженията си. Брахм и личностите от неговата ученическа приемственост, които следват примера му, винаги постигат успех в любовното си предано служене за Върховния Бог.