No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 23

нвадхйея прадж-пла
праджбхир агхавн апи
яд асау лока-плн
бибхартй оджа сва-теджас

на – никога; авадхйея – осъждан; прадж-пла – царят; праджбхи – от поданиците; агхавн – много грешен; апи – дори; ят – защото; асау – той; лока-плнм – на много царе; бибхарти – поддържа; оджа – силата; сва-теджас – със своето влияние.

Поданиците никога не бива да съдят царя си, дори ако им се струва, че той върши голям грях. Заради властта и могъществото си царят винаги превъзхожда останалите управници.

Във ведическата цивилизация царят е смятан за представител на Върховната Божествена Личност. Той е наричан нара-нряа, което предполага, че самият Нряа, Върховната Божествена Личност, е дошъл в човешкото общество, приел облика на цар. Затова според моралните норми никой няма право да оскърбява брхмаите и царя катрия. Дори ако поведението на царя изглежда греховно, поданиците нямат право да го съдят. Ала съдбата на цар Вена, както виждаме, била по-различна – той бил прокълнат от самите нара-девати. Това означава, че греховете му трябва да са били нечувано тежки.

« Previous Next »