ТЕКСТ 22
ки вхо вена уддишя
брахма-даам айӯюджан
даа-врата-дхаре рги
мунайо дхарма-ковид
ким – защо; в – също; аха – греховни дейности; вене – на Вена; уддишя – виждайки; брахма-даам – проклятието на брхмаите; айӯюджан – решиха да наложат; даа-врата-дхаре – който носи жезъла на наказателната власт; рги – на царя; муная – великите мъдреци; дхарма-ковид – познаващи всички религиозни принципи.
Видура попита и друго: Защо великите мъдреци, които познават съвършено добре религиозните принципи, решили да прокълнат цар Вена и му отсъдили най-тежкото наказание (брахма-шпа), след като той самият носел жезъла на наказателната власт?
Царят има правото да наказва всекиго, но в дадения случай самият той бил наказан от великите мъдреци. Очевидно, цар Вена бил сторил някакво изключително злодеяние, иначе великите мъдреци, духовно най-извисените личности, които се славят с благородството и безкрайната си търпимост, никога не биха си позволили да го накажат. Всичко това идва да покаже, че във ведическото общество царят бил подчинен на принципите на браминската култура. Неговите действия били под контрола на брхмаите, които в случай на нужда можели да го лишат от власт, както и да му отнемат живота, и то без да използват оръжие, а просто като го прокълнат с мантри (брахма-шпа). В онези епохи брхмаите притежавали такова могъщество, че когато изричали проклятие над някого, то носело мигновена смърт.