ТЕКСТ 25
маитрея увча
аго 'швамедха рджарир
джахра мах-кратум
нджагмур деватс тасминн
хӯт брахма-вдибхи
маитрея увча – Маитрея отвърна; ага – цар Ага; ашвамедхам – жертвоприношение ашвамедха; рджа-и – святият цар; джахра – извършено; мах-кратум – велико жертвоприношение; на – не; джагму – дойдоха; девата – полубоговете; тасмин – на това жертвоприношение; хӯт – поканени; брахма-вдибхи – от брхмаите, владеещи изкуството на жертвоприношенията.
Шрӣ Маитрея отвърна: Скъпи Видура, веднъж великият цар Ага реши да извърши великото жертвоприношение, наричано ашвамедха. Всички брхмаи, които присъстваха на ритуала, владееха умението да викат полубоговете, но въпреки усилията им нито един полубог не се появи на жертвената арена и не взе участие в церемонията.
Ведическите жертвоприношения не били обикновени ритуали. На тях идвали да участват самите полубогове, а животните, принесени в жертва, получавали нов живот. В епохата на Кали брхмаите са загубили силата си и не могат да повикат полубоговете или да дарят жертвеното животно с ново тяло. В древността брхмаите знаели всички ведически мантри и умеели да използват силата, заложена в тях, но в съвременната епоха вече няма такива брхмаи и затова всички жертвоприношения са забранени. Церемониите, по време на които били принасяни в жертва коне, се наричали ашвамедха. Друг път жертвеното животно било крава (гавламбха), но във всички случаи жертвата била принасяна не за да бъде изядена – жертвоприношението имало за цел да даде на животното нов живот и по този начин да демонстрира могъществото на мантрите. Ето защо в съвременната епоха е възможна само една ягя – сакӣртана-ягя, или постоянното повтаряне на мантрата Харе Ка.