ТЕКСТ 7
са джанманопашнттм
нисага сама-даршана
дадарша локе витатам
тмна локам тмани
са – синът му Уткала; джанман – от самото си раждане; упашнта – много удовлетворена; тм – душа; нисага – без привързаност; сама-даршана – уравновесен; дадарша – виждаше; локе – в света; витатам – разпространена; тмнам – Свръхдушата; локам – целия свят; тмани – в Свръхдушата.
От самото си раждане Уткала бе напълно удовлетворен и непривързан към светското. Той бе винаги невъзмутим и спокоен, защото виждаше, че всичко е разположено в Свръхдушата, а Свръхдушата се намира във всяко сърце.
Чертите и качествата на Уткала, сина на Махрджа Дхрува, показват, че той бил мах-бхгавата. В Бхагавад-гӣт (6.30) се казва: йо м пашяти сарватра сарва ча майи пашяти – напредналият предан вижда присъствието на Върховната Божествена Личност навсякъде и разбира, че всичко съществуващо се намира във Върховния. Пак в Бхагавад-гӣт (9.4) е казано: ма татам ида сарва джагад авякта-мӯртин – в безличностния си аспект Бог Ка пронизва цялата вселена. Всичко съществуващо е поместено в него, което обаче не означава, че всичко е тъждествено с него. Преданият от най-висша класа, мах-бхгаватът, притежава точно такова зрение – той вижда, че Парамтм, Свръхдушата, пребивава в сърцето на всяко живо същество независимо от материалната му форма. Той вижда всеки като неотделима частица от Върховната Божествена Личност. Върховният Бог никога не изпуска от погледа си мах-бхгавата, а самият мах-бхагавата никога не откъсва очи от Върховния Бог. Човек може да постигне това състояние само когато развие истинска любов към Бога.