ТЕКСТ 7
ека шуддха свая-джьотир
ниргуо 'сау гушрая
сарва-го 'нвта скӣ
ниртмтмтмана пара
ека – единствена; шуддха – чиста; сваям – душа; джьоти – сияйна; ниргуа – лишена от материални качества; асау – тази; гуа-шрая – средоточие на добродетели; сарва-га – способна да проникне навсякъде; анвта – непокрита от материята; скӣ – свидетел; ниртм – лишена от друг аз; тма-тмана – по отношение на тялото и ума; пара – трансцендентална.
Индивидуалната душа е чиста, сияйна, единствена и нематериална. Тя е всепроникваща и е средоточие на всички добри качества. Лишена от материални покрития, тя е свидетел на всички дейности. Тя напълно се различава от останалите живи създания и е трансцендентална, отвъд всички въплътени души.
В предишната строфа бяха използвани две много важни думи: асасакта – „без привързаност“ и будха – „всезнаещ“. Пълното знание означава знание за собствената присъща позиция и за положението на Върховната Божествена Личност. Според Шрӣ Вишвантха Чакравартӣ хкура, в тази строфа Бог Виу описва самия себе си, т.е. Парамтм. Парамтм винаги се различава от обусловената душа и от материалния свят. Затова тук тя е назована пара. Тази пара, Върховната Божествена Личност, е ека – единствена. Богът е един, за разлика от многобройните обусловени души, които са въплътени в материалния свят в най-различни видове форми – полубогове, хора, животни, дървета, птици, насекоми и др. Следователно живите същества не са ека, а са много. Ведите утвърждават: нитьо нитн четанаш четаннм. Многобройните живи същества, пленници на материалния свят, са загубили своята чистота. Но Богът, Върховната Личност, е чист и непривързан. Живите същества са покрити от материални тела и затова не сияят, но Върховната Божествена Личност, Парамтм, винаги излъчва сияние. Замърсени от гуите на материалната природа, живите същества се наричат сагуа, докато Парамтм, Върховната Божествена Личност, е ниргуа, недостижима за влиянието на материалните гуи. Живите същества са гушрита, пленници на материалните качества, а Върховната Божествена Личност е гушрая. Зрението на обусловената душа е препятствано от материалните замърсявания и затова тя не може да види нито причината на своите действия, нито миналите си животи. Върховната Божествена Личност обаче не е покрита от материално тяло и е свидетел на всички действия на живото същество. Но и живото същество, и Парамтм, Върховната Божествена Личност, са тм, духовни по същност. В качествено отношение те са еднакви, ала въпреки това между тях съществуват множество разлики, например шестте достояния, които само Върховната Божествена Личност притежава в пълна степен. Живото същество, джӣва-тм, има пълно знание тогава, когато осъзнава и собствената си позиция, и положението на Върховния Бог. Това означава пълно знание.