ТЕКСТ 21

В тази строфа особено важна е думата сдхава („всички велики души“). Когато човек е много велик и прочут, безпринципните хора често го смятат за свой враг, защото завистта е дълбоко залегнала в природата на материалистите. Всяко събрание е съставено от хора с различен характер и понеже Махрджа Птху бил велика душа, на жертвоприношението сигурно имало и негови врагове, макар те да не можели открито да изразят отношението си. Но Махрджа Птху не се интересувал от завистниците – неговото внимание било насочено към честните и достойните хора, затова той се обърнал към тях, а не към останалите. Едновременно с това той не започнал да говори като монарх, чиито заповеди не търпят възражение, а искал смирено да изложи мислите си пред събранието от велики мъдреци и светци. Като император на целия свят, Махрджа Птху можел да застави всички да приемат думите му, но той бил толкова смирен, скромен и чистосърдечен, че вместо това решил да изложи своите заключения пред събранието с молба присъстващите да ги потвърдят или опровергаят. Всички в материалния свят са обусловени от гуите на материалната природа и затова притежават четири недостатъка. Птху Махрджа обаче стоял над всякакви недостатъци. И въпреки това той започнал да излага мислите си пред великите души, мъдреци и светци, сякаш бил обикновена обусловена душа.