ТЕКСТ 37

В предишната строфа Птху Махрджа посочи колко голямо е значението на преданото служене и за управниците, и за обикновените граждани на страната. Сега той обяснява как човек може да стане непоколебим и устойчив в това служене. Когато наставлявал Шрӣла Рӯпа Госвмӣ, Шрӣ Чайтаня Махпрабху сравнил преданото служене за Бога с увивно растение. Увивните растения имат крехко стъбло и затова се увиват около някое друго дърво, използвайки го като опора. Докато израснат, те трябва да бъдат пазени много внимателно, за да не загинат. Описвайки грижите, които трябва да се полагат за растението на преданото служене, Шрӣ Чайтаня Махпрабху особено силно изтъква, че човек трябва да се пази да не извършва оскърбления в лотосовите нозе на ваиавите. Тези оскърбления се наричат ваиава-апардха. Апардха значи „оскърбление“. Ако човек извършва ваиава-апардхи, духовното му развитие спира. Дори предан, който е постигнал много високо равнище в преданото служене, се лишава от целия си духовен напредък, ако допусне оскърбление срещу ваиава. В шстрите се разказва за един много велик йогӣ, Дурвс Муни, който извършил ваиава-апардха и в търсене на спасение от последствията на това оскърбление цяла година препускал из вселената, стигайки накрая чак до Вайкухалока, но когато помолил за помощ дори самата Върховна Божествена Личност, пребиваваща във Вайкуха, Богът отказал да го защити. Затова трябва да сме много внимателни да не оскърбяваме лотосовите нозе на ваиавите. Най-тежкият вид ваиава-апардха е гуру-апардха, оскърблението в лотосовите нозе на духовния учител. Гуру-апардха е най-тежкото оскърбление срещу святото име на Върховната Божествена Личност. Гурор аваг шрути-шстра-нинданам (Падма Пура). От десетте оскърбления срещу святото име най-сериозни са неподчинението на духовния учител и хуленето на ведическата литература.

Шрӣ Чайтаня Махпрабху е дал най-простото определение за ваиава: ваиава е този, при вида на когото веднага си спомняме за Ка, Върховната Божествена Личност. В тази строфа се говори за ваиавите и за брхмаите. Ваиавите са образовани и учени брхмаи, затова те често са наричани брхмаа-ваиави, брхмаа-паити или ваиави и брхмаи едновременно. С други думи, всеки ваиава е брхмаа, но не всеки брхмаа е чист ваиава. Когато осъзнае духовната си природа (брахма джнти), човек веднага става брхмаа. Представите на брхмаите за Абсолютната Истина в основата си са имперсонални. Но когато брхмаът осъзнае, че Върховният Бог е личност, той става ваиава. Ваиавите са трансцендентални и превъзхождат дори брхмаите. От материална гледна точка брхмаите заемат най-висшата позиция в обществото. Ваиавите обаче са по-висши и от брхмаите. И брхмаите, и ваиавите духовно са много напреднали. Качествата на брхмаите са изброени в Бхагавад-гӣт: честност, уравновесеност, контрол над сетивата, търпение, простота, знание за Абсолютната Истина, непоколебима вяра в писанията и практическо приложение на браминските качества в ежедневието. А когато човекът, притежаващ всички посочени качества, изцяло се посвети на трансцендентално любовно служене на Бога, той става ваиава. Птху Махрджа призовава поданиците си, които вече отдавали на Бога предано служене, да се пазят от оскърбления срещу брхмаите и ваиавите. Обидите в лотосовите нозе на брхмаите и ваиавите са толкова пагубни, че дори потомците на Яду, родени в династията на самия Бог Ка, загинали заради такава обида. Върховната Божествена Личност не прощава нито едно оскърбление в лотосовите нозе на брхмаите и ваиавите. Понякога, заслепени от своята сила, царете или държавните служители, облечени с власт, проявяват неуважение към брхмаите и ваиавите, без да знаят, че подобна обида ги обрича на сигурна гибел.