No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 44

гуяна шӣла-дхана кта-гя
вддхшрая савате 'ну сампада
прасӣдат брахма-кула гав ча
джанрдана снучараш ча махям

гуа-аянам – този, който е постигнал всички положителни качества; шӣла-дханам – този, чието богатство е благонравието; кта-гям – този, който е благодарен; вддха-шраям – този, който търси подслон при мъдрите; савате – постига; ану – несъмнено; сампада – всички богатства; прасӣдатм – да бъде доволен; брахма-кулам – от брхмаите; гавм – от кравите; ча – и; джанрдана – Върховната Божествена Личност; са – заедно; анучара – със спътниците си; ча – и; махям – от мене.

Всеки, който притежава браминските добродетели – този, чието единствено богатство е благонравието, който има благодарно сърце и търси подслон при мъдрите личности, – се сдобива с всички богатства на този свят. Затова искам Върховният Бог и неговите спътници да бъдат доволни от брхмаите, от кравите и от мене.

Пред Върховната Божествена Личност хората се прекланят с молитвата намо брахмая-девя го-брхмаа-хитя ча. От нея се вижда, че Богът почита и защитава брхмаите, браминската култура и кравите. С други думи, там, където има брхмаи и браминска култура, хората полагат грижи за кравите. В общество, в което няма брхмаи и браминска култура, към кравите се отнасят като към обикновени животни и ги убиват, унищожавайки по този начин човешката цивилизация. В тази строфа е важно да обърнем внимание, че Птху Махрджа използва думата гавм, защото Богът винаги е заобиколен от крави и от предани. На всяка картина ще видим Бог Ка сред крави, пастирчета и гопӣ, негови спътници. Ка, Върховната Божествена Личност, никога не е сам. Затова Птху Махрджа казва снучараш ча, отбелязвайки по такъв начин, че Върховната Божествена Личност винаги е в обкръжението на своите последователи и предани.

Преданият придобива всички ценни качества на полубоговете; той става гуянам, средоточие на всички добродетели. Единственото богатство на предания е неговото благонравно поведение и благодарното му сърце. Благодарността към Върховния Бог за неговата милост е едно от отличителните качества на брхмаите и ваиавите. Всъщност всеки трябва да се чувства признателен на Върховния Бог, защото Той поддържа съществуването на всички живи създания, като задоволява потребностите им. Във Ведите (Каха Упаниад, 2.2.13) е казано: еко бахӯн йо видадхти кмн – върховното живо същество задоволява нуждите на всички други живи същества. Затова този, който изпитва благодарност към Върховната Божествена Личност, безспорно притежава забележителни качества.

Особено внимание заслужава думата вддхшраям. Вддха значи човек с много познания. Съществуват два вида възрастни хора: едните са възрастни на години, а другите – на опит и знание. Истински вддха (гна-вддха) е този, който има много опит и знание. Никой не може да стане вддха просто като остарее. А вддхшраям е човекът, който се е доверил на грижите на мъдра личност. Такъв човек може да постигне всички брамински добродетели и да се научи на безупречно поведение. Когато някой наистина притежава тези качества, изпитва благодарност към Върховния Бог за милостта му и е намерил убежище при истински духовен учител, той се сдобива с всички богатства. Такъв човек е брхмаа или ваиава. Затова Птху Махрджа се моли за благословиите и милостта на Бога и неговите спътници към преданите (ваиавите), брхмаите и кравите.

« Previous Next »