ТЕКСТ 44
гуяна шӣла-дхана кта-гя
вддхшрая савате 'ну сампада
прасӣдат брахма-кула гав ча
джанрдана снучараш ча махям
гуа-аянам – този, който е постигнал всички положителни качества; шӣла-дханам – този, чието богатство е благонравието; кта-гям – този, който е благодарен; вддха-шраям – този, който търси подслон при мъдрите; савате – постига; ану – несъмнено; сампада – всички богатства; прасӣдатм – да бъде доволен; брахма-кулам – от брхмаите; гавм – от кравите; ча – и; джанрдана – Върховната Божествена Личност; са – заедно; анучара – със спътниците си; ча – и; махям – от мене.
Всеки, който притежава браминските добродетели – този, чието единствено богатство е благонравието, който има благодарно сърце и търси подслон при мъдрите личности, – се сдобива с всички богатства на този свят. Затова искам Върховният Бог и неговите спътници да бъдат доволни от брхмаите, от кравите и от мене.
Пред Върховната Божествена Личност хората се прекланят с молитвата намо брахмая-девя го-брхмаа-хитя ча. От нея се вижда, че Богът почита и защитава брхмаите, браминската култура и кравите. С други думи, там, където има брхмаи и браминска култура, хората полагат грижи за кравите. В общество, в което няма брхмаи и браминска култура, към кравите се отнасят като към обикновени животни и ги убиват, унищожавайки по този начин човешката цивилизация. В тази строфа е важно да обърнем внимание, че Птху Махрджа използва думата гавм, защото Богът винаги е заобиколен от крави и от предани. На всяка картина ще видим Бог Ка сред крави, пастирчета и гопӣ, негови спътници. Ка, Върховната Божествена Личност, никога не е сам. Затова Птху Махрджа казва снучараш ча, отбелязвайки по такъв начин, че Върховната Божествена Личност винаги е в обкръжението на своите последователи и предани.
Преданият придобива всички ценни качества на полубоговете; той става гуянам, средоточие на всички добродетели. Единственото богатство на предания е неговото благонравно поведение и благодарното му сърце. Благодарността към Върховния Бог за неговата милост е едно от отличителните качества на брхмаите и ваиавите. Всъщност всеки трябва да се чувства признателен на Върховния Бог, защото Той поддържа съществуването на всички живи създания, като задоволява потребностите им. Във Ведите (Каха Упаниад, 2.2.13) е казано: еко бахӯн йо видадхти кмн – върховното живо същество задоволява нуждите на всички други живи същества. Затова този, който изпитва благодарност към Върховната Божествена Личност, безспорно притежава забележителни качества.
Особено внимание заслужава думата вддхшраям. Вддха значи човек с много познания. Съществуват два вида възрастни хора: едните са възрастни на години, а другите – на опит и знание. Истински вддха (гна-вддха) е този, който има много опит и знание. Никой не може да стане вддха просто като остарее. А вддхшраям е човекът, който се е доверил на грижите на мъдра личност. Такъв човек може да постигне всички брамински добродетели и да се научи на безупречно поведение. Когато някой наистина притежава тези качества, изпитва благодарност към Върховния Бог за милостта му и е намерил убежище при истински духовен учител, той се сдобива с всички богатства. Такъв човек е брхмаа или ваиава. Затова Птху Махрджа се моли за благословиите и милостта на Бога и неговите спътници към преданите (ваиавите), брхмаите и кравите.