ТЕКСТ 14

В Чайтаня чаритмта (Антя, 4.176) се казва:

Понятията „щастие“ и „нещастие“ в този свят са измислени от човека, защото и едното, и другото възникват единствено от контакта с материалния свят. Това се нарича илюзия, тма-м. Ние си мислим, че сме създадени от материалната природа, както по време на сън мислим, че действително изпитваме онова, което сънуваме. Но душата винаги е трансцендентална. Тя не може да бъде покрита от материята. Материалната обвивка е като халюцинация или съновидение. В Бхагавад-гӣт (2.62) е казано: сагт саджяте кма. Като общуваме с материята, си създаваме изкуствени материални потребности. Дхято виан пуса сагас теӯпаджяте. Когато забравим присъщото си положение и вместо това искаме да се наслаждаваме на ресурсите на материалната природа, у нас се пораждат материални желания и ние започваме да търсим различни видове материална наслада. И щом тази идея за материално удоволствие, която е плод на собственото ни въображение, възникне у нас, ние се привързваме към нея и се изпълваме с непреодолимо желание и страст да изпитаме тези наслади. Но понеже илюзорните удоволствия не ни правят истински щастливи, тогава създаваме друга химера – гневът, чието проявление ни кара да затънем още по-дълбоко в илюзията. В това състояние забравяме отношенията си с Ка и загубили своето Ка съзнание, се лишаваме и от разума си. Така човек попада в мрежите на материалното съществуване. В Бхагавад-гӣт (2.63) е казано:

Заради съприкосновението си с материалния свят ние загубваме духовното си съзнание и тогава у нас възникват представите за щастие и нещастие. Но този, който е тмрма, който е познал себе си, се е издигнал отвъд подобни представи. тмрмите – хората, които са осъзнали духовната природа на своя аз – постепенно постигат духовно блаженство и се издигат до равнището, на което могат да общуват с Върховната Божествена Личност. Това е съвършенството на живота. Отначало Кумрите били имперсоналисти, съзнаващи духовната си природа, но постепенно те започнали да изпитват все по-силно влечение към забавленията на Върховната Божествена Личност. Следователно за хората, които винаги са погълнати от предано служене на Божествената Личност, противоположностите „щастие“ и „нещастие“ не съществуват. Ето защо, когато Птху Махрджа попитал как човек може да стане щастлив, той имал предвид не Кумрите, а самия себе си.