No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 7

титикур ята-вг днта
ӯрдхва-рет джитнила
рирдхайиу кам
ачарат тапа уттамам

титику – търпейки; ята – потискайки; вк – реч; днта – потискайки сетивата; ӯрдхва-рет – без да изхвърля семе; джита-анила – управлявайки жизнения въздух; рирдхайиу – просто желаейки; кам – Бог Ка; ачарат – извършване; тапа – мъчения; уттамам – най-големи.

Махрджа Птху търпеше тези сурови мъчения, за да се научи да владее речта и сетивата си, да запазва семето си и да управлява потоците на жизнения въздух в тялото си. Той правеше всичко това само за удоволствието на Ка. Това беше единствената му цел.

За Кали юга шстрите препоръчват следния метод:

харер нма харер нма
харер нмаива кевалам
калау нстй ева нстй ева
нстй ева гатир анятх

(Бхан-нрадӣя Пура)

Този, който иска да получи признанието на Ка, Върховната Божествена Личност, трябва да повтаря святото му име постоянно, двайсет и четири часа на денонощие. Неудачниците, които не могат да приемат тази формула, предпочитат да се занимават с псевдомедитация, но без да се подлагат на лишения и мъчения. В действителност обаче човек или трябва да се пречисти, като си налага суровите отречения, описани в предишната строфа, или трябва да започне да следва процеса на преданото служене, за да удовлетвори Върховния Бог, Ка. Човекът, избрал пътя на Ка съзнанието, е най-разумният, защото в Кали юга никой не е в състояние да се подлага на сурови мъчения. От нас се иска просто да следваме примера на великите личности, такива като Чайтаня Махпрабху. В своята Шикака Бог Чайтаня Махпрабху пише: пара виджаяте шрӣ-ка-сакӣртанам – слава на святите имена на Бог Ка, които пречистват сърцето от материалните замърсявания и веднага даряват освобождение на живото същество. Бхава-махдвгни-нирвпанам. Щом истинската цел на всички видове йога е да бъде удовлетворен Бог Ка, тогава простият метод на бхакти йога, препоръчан за съвременната епоха, е напълно достатъчен. Но преданият трябва да служи на Бога непрекъснато. Птху Махрджа се подлагал на лишения и мъчения много преди Бог Ка да дойде на тази планета, но въпреки това неговата цел била да удовлетвори Ка.

Има много глупци, които твърдят, че поклонението на Ка датира едва отпреди пет хиляди години, след появата на Бог Ка в Индия. Това не е вярно. Птху Махрджа обожавал Ка преди милиони години: той бил потомък на Махрджа Дхрува, който живял в Сатя юга и управлявал света в продължение на трийсет и шест хиляди години. Фактът, че Дхрува царувал толкова дълго, доказва още веднъж, че той живял сто хиляди години. Това означава, че поклонението на Ка съществува от самото начало на сътворението и продължава да съществува през различните епохи – Сатя юга, Трет юга и Двпара юга – чак до сегашната епоха, Кали юга. В Бхагавад-гӣт е казано, че Ка се появява не само в настоящия милениум от живота на Брахм, но и във всички други милениуми. Следователно поклонението на Ка съществува във всички милениуми. То не е започнало преди пет хиляди години, едва след идването на Ка тук, на Земята. Това заключение е нелепо и не намира подкрепа във ведическите писания.

В тази строфа са важни и думите рирдхайиу кам ачарат тапа уттамам. Махрджа Птху се подлагал на сурови мъчения и лишения единствено в името на Ка. Ка е толкова милостив към хората от съвременната епоха, че идва в трансценденталните звуци на святото си име. В Нрада пачартра се казва: рдхито яди харис тапас тата ким. Този, който се покланя на Ка и в духовното си развитие се стреми да постигне единствено него, няма смисъл да се подлага на сурови видове тапася, защото вече е постигнал тяхната цел. Но ако някой извършва какви ли не видове тапася и въпреки това не успява да постигне Ка, тогава всичките му усилия са безсмислени, защото без Ка всяка тапася е напразен труд. Шрама ева хи кевалам (Шрӣмад Бхгаватам, 1.2.8). Следователно не трябва да се обезсърчаваме, че не сме способни да отидем в гората и да се подлагаме на сурови мъчения. Нашият живот е твърде кратък, затова сме длъжни стриктно да съблюдаваме принципите, завещани от чриите ваиави, и без да се тревожим за нищо, да продължим да развиваме в себе си Ка съзнание. Няма причина да униваме. Нароттама дса хкура препоръчва: нанде бала хари, бхаджа вндвана, шрӣ-гуру-ваиава-паде маджи мана – за да постигнете трансцендентален живот, живот пълен с блаженство, повтаряйте мантрата Харе Ка, идвайте на поклонение в святото място Вндвана и винаги служете на Бога, на духовния учител и на ваиавите. Методът на Ка съзнание е много надежден и прост. Единственото, което трябва да правим, е да изпълняваме волята на Бога и напълно да му се предадем. Просто трябва да следваме наставленията на духовния си учител, да проповядваме Ка съзнание и да вървим по пътя на ваиавите. Духовният учител е представител не само на Бог Ка, но и на ваиавите, затова, ако следваме неговите напътствия и повтаряме Харе Ка, няма за какво да се безпокоим.

« Previous Next »