ТЕКСТ 28

В тази строфа Шива обяснява коя е причината той лично да се яви пред принцовете – те били предани на Бог Ка. В Бхагавад-гӣт (7.19) се казва:

„След многократно раждане и смърт, този, който наистина има знание, ми се отдава, разбирайки, че Аз съм причината на всички причини и всичко съществуващо. Такава велика душа се среща много рядко“.

Обикновените хора рядко може да видят Шива. Човек, който напълно се е отдал на Всудева, на Ка, също се среща много рядко – великите личности като него са малцина (са махтм судурлабха). Прачетсите били напълно отдадени на Върховната Божествена Личност, Всудева, затова Шива сам дошъл да ги види. Всудева е споменат и в самото начало на Шрӣмад Бхгаватам, в мантрата о намо бхагавате всудевя. Всудева е най-висшата истина и затова Шива открито оповестява, че всеки, който е предан на Бог Всудева, т.е. който се е отдал на Бог Ка, е изключително скъп и на него. Не само обикновените живи същества, но дори и полубоговете като Шива и Брахм почитат Бог Всудева, Ка. Я брахм-варуендра-рудра-марута стуванти дивяи ставаи (Шрӣмад Бхгаватам, 12.13.1). Ка е почитан от Брахм, Шива, Варуа, Индра, Чандра и от всички останали полубогове. Така постъпва и преданият. Човекът, поел по пътя на Ка съзнание, веднага става много скъп на всички, които се опитват да схванат същността на съзнанието за Ка. По подобен начин полубоговете се стремят да разберат кой се е предал истински на Бог Всудева. Принцовете Прачетси били напълно отдадени на Всудева, затова Шива сам пожелал да отиде и да ги види.

Бог Всудева, Ка, е представен в Бхагавад-гӣт като Пуруоттама. Той е този, който се наслаждава (пуруа), и Той е Върховният (уттама). Той е, който се наслаждава на всичко – на практи и на пуруа. Под влиянието на трите гуи живото същество се опитва да господства над материалната природа, но по своята природа то не е пуруа (наслаждаващ се), а практи, както утвърждава Бхагавад-гӣт (7.5): апареям итас тв ан практи виддхи ме парм. Живото същество, джӣвата, в действителност е практи, междинна енергия на Върховния Бог. Поради контакта си с материалната енергия обаче то се опитва да господства над материалната природа (Бхагавад-гӣт, 15.7):

„Живите същества в този обусловен свят са мои вечни, откъснати частици. Поради обусловения живот те водят упорита борба с шестте сетива, включващи ума“.

В стремежа си да господства над материалната природа живото същество води безмилостна борба за съществуване. То полага такива неимоверни усилия да постигне удоволствие, че дори не е в състояние да се наслаждава на материалните богатства. Затова понякога то е наричано практи, или джӣва, тъй като принадлежи на междинната енергия. Когато живото същество е пленник на трите гуи на материалната природа, то е наричано джӣва-сагита. Има два вида живи същества: едните се наричат кара, а другите акара. Кшара са падналите и обусловени живи същества, а акара са освободените. По-голяма част от живите същества са акара и живеят в духовния свят. Те са на равнището на Брахман, на чистото духовно съществуване. Те са напълно различни от живите същества, които са обусловени от трите гуи на материалната природа.

Но Бог Ка, Всудева, е отвъд кара и акара и в Бхагавад-гӣт (15.18) Той е наречен Пуруоттама. Имперсоналистите твърдят, че Всудева е безличностният Брахман, но в действителност безличностният Брахман е подчинен на Ка, което се вижда и от Бхагавад-гӣт (14.27): брахмао хи пратиххам. Брахма сахит (5.40) също потвърждава, че Ка е източникът на безличностния Брахман: яся прабх прабхавато джагадаа-кои. Безличностният Брахман всъщност е сиянието, което се излъчва от тялото на Ка. В неговите лъчи плуват безбройните вселени. Следователно Всудева, Ка, е абсолютният Върховен Бог и Шива е много благосклонен към тези, които изцяло са му се отдали. Както ясно личи от последната глава на Бхагавад-гӣт (18.66), Ка иска човек да му се предаде изцяло и безрезервно: сарва-дхармн паритяджя мм ека шараа враджа.

В тази строфа е важна думата скт, „пряко“. Много хора се представят за предани, но всъщност са само кармӣ и гнӣ, защото не са се отдали пряко на Бог Ка. Понякога кармӣте предлагат резултатите от труда си на Бог Всудева – този акт се нарича кармрпаам. Но кармрпаам също се числи към плодоносните дейности, защото кармӣте смятат Бог Виу за един от полубоговете, като Шива и Брахм. Те твърдят, че да се служи на полубоговете, е равностойно на това да се служи на Всудева. Но твърдението им не намира подкрепа в дадената строфа – иначе Шива би казал, че е все едно дали човек се отдава на него, на Бог Всудева, на Виу или на Брахм. Шива обаче не казва това, защото той самият се е предал на Всудева и всички, които постъпват по същия начин, са му много, много свидни и скъпи. Той открито казва това. Следователно Шива обича повече преданите на Бог Ка, отколкото собствените си поклонници.