ТЕКСТ 29
сва-дхарма-ниха шата-джанмабхи пумн
виричатм ети тата пара хи мм
авкта бхгавато 'тха ваиава
пада ятхха вибудх калтяйе
сва-дхарма-ниха – този, който е установен в собствената си дхарма, отреден дълг; шата-джанмабхи – в продължение на сто раждания; пумн – живо същество; виричатм – поста на Брахм; ети – получава; тата – след това; парам – отвъд; хи – несъмнено; мм – постига мене; авктам – неотклонно; бхгавата – на Върховната Божествена Личност; атха – следователно; ваиавам – чист предан на Бога; падам – пост; ятх – както; ахам – аз; вибудх – полубогове; кал-атяйе – след унищожаването на материалния свят.
Човек, който съвестно изпълнява отредените си задължения в продължение на сто живота, става достоен за поста на Брахм, а когато още повече се усъвършенства, може да достигне дори мене, Шива. Но който се е предал на самия Бог Ка, на Виу, и му отдава чисто предано служене, веднага се издига до духовните планети. Аз (Шива) и останалите полубогове постигаме тези планети едва след унищожението на материалния свят.
Тази строфа дава представа за кулминацията в процеса на еволюцията. Поетът ваиава Джаядева Госвмӣ пише: пралая-пайодхи-джале дхтавн аси ведам. Нека проследим хода на еволюцията от стадия на унищожението (пралая), когато цялата вселена е залята с вода. По това време има различни риби и други водни животни, после се появяват растения, дървета, насекоми, влечуги, птици, бозайници, човекоподобни същества и най-накрая – цивилизованият човек. Цивилизованият човек се намира на кръстопът и ако поеме във вярна посока, може да продължи духовната си еволюция. Тук е казано (сва-дхарма-ниха), че когато живото същество стигне до цивилизована форма на живот, в обществото трябва да има сва-дхарма – обществено разслоение въз основа на качествата и дейностите на хората. Това е потвърдено от Бхагавад-гӣт (4.13):
чтур-варя ма са
гуа-карма-вибхгаша
„В съответствие с трите гуи на материалната природа и дейностите, свързани с тях, Аз създадох четирите съсловия в човешкото общество“.
В цивилизованото човешко общество трябва да има брхмаи, катрии, вайши и шӯдри и всеки трябва съвестно да изпълнява задълженията, определени за съсловието, към което принадлежи. В тази строфа е казано (сва-дхарма-ниха), че няма значение дали някой е брхмаа, катрия, вайшя или шӯдра – ако се придържа към положението си и правилно изпълнява дълга, който му е отреден, той може да бъде смятан за цивилизован човек. В противен случай той не стои по-високо от животното. Освен това тук се казва, че който изпълнява предписания си дълг (сва-дхарма) в продължение на сто живота (например ако един брхмаа продължи да действа като брхмаа), той става достоен да се издигне до Брахмалока – планетата, на която живее Брахм. Съществува и планета, наречена Шивалока, или Садшивалока. Тя е разположена между духовния и материалния свят. Когато обитателят на Брахмалока продължи да се усъвършенства, той се издига до Садшивалока. А най-висшият стадий на съвършенството е постигането на Вайкухалока. Всички се стремят към Вайкухалока, дори и полубоговете, но тя може да бъде достигната само от оня предан, който не желае никакви материални облаги. Бхагавад-гӣт (8.16) утвърждава, че материалните страдания са неизбежни дори на Брахмалока (брахма-бхуванл лок пунар вартино 'рджуна). Живото същество не е застраховано дори ако се издигне до Шивалока, защото тя се намира на границата между материалния и духовния свят. Но ако достигне Вайкухалока, то постига най-висшето съвършенство и връхната точка в процеса на еволюцията (мм упетя ту каунтея пунар джанма на видяте). С други думи, дадената строфа поддържа, че хората, които имат развито съзнание, трябва да се посветят на процеса на Ка съзнание, за да може след смъртта си веднага да се издигнат до Вайкухалока или до Калока. Тяктв деха пунар джанма наити мм ети со 'рджуна (Бхагавад-гӣт, 4.9). Преданият, който е в пълно Ка съзнание и не се стреми нито към Брахмалока, нито към Шивалока, ни към коя да е друга материална планета, веднага достига Калока (мм ети). Това е най-висшето съвършенство на живота и връхната точка в процеса на еволюцията.