ТЕКСТ 33

Когато Богът вдъхнови своя предан поклонник да се моли, поклонникът неизменно започва молитвата си с възхвала на Бога: „Слава на теб, Господи!“. Богът е възславян от всички, защото е най-великият от себепозналите се души. Както е казано във Ведите (Каха Упаниад, 2.2.13): нитьо нитн четанаш четаннм – Върховното Същество, Божествената Личност, е най-главното от всички живи същества. Има различни видове живи същества: едни са в материалния свят, други – в духовния. Живите същества от духовния свят притежават съвършенството на себепознанието, защото никога не забравят, че са вечни слуги на Бога. В духовния свят всички, които отдават на Бога предано служене, остават непоклатими, защото разбират позицията на Върховното Същество и своята собствена присъща позиция. От всички тези себепознали се души Богът е най-съвършената. Нитьо нитн четанаш четаннм. Индивидуалната душа, която е твърдо убедена, че Богът е Върховното Същество, има позиция, благодатна във всяко едно отношение. В тази строфа Шива се моли за милостта на Бога, така че да остане завинаги в такава всеблагодатна позиция.

Върховният Бог е всесъвършен и ни учи, че който се прекланя пред него, също постига съвършенството. В Бхагавад-гӣт (15.15) се казва: матта смтир гнам апохана ча. В образа си на Свръхдуша Богът се намира във всяко сърце, но към преданите си проявява особена милост и ги учи как да продължат да се развиват духовно. Тъй като получават наставления от най-съвършената личност, те никога не могат да се заблудят. Това е заключението и на Бхагавад-гӣт (10.10): дадми буддхи йога та йена мм упанти те. Богът винаги е готов да даде напътствия на своя чист предан, за да може той да напредва все повече и повече в служенето на него. И тъй като Богът дава наставленията си в образа на сарвтм, Свръхдушата, Шива му се покланя с думите сарвтм тмане нама. Индивидуалната душа се нарича тм, а Богът е наричан едновременно и тм, и Парамтм. Той се намира във всяко сърце, затова е върховната тм и всички се прекланят пред него. Във връзка с това може да припомним молитвите на Кунтӣ от Първа Песен на Шрӣмад Бхгаватам (1.8.20):

Богът винаги е готов да води парамахасите, най-извисените си поклонници, които са напълно освободени от замърсяванията на материалния свят. Той винаги им дава напътствия как да останат непоклатими в преданото служене. По подобен начин строфата тмрма (Шрӣмад Бхгаватам, 1.7.10) гласи:

Думата тмрма назовава онези, които не се интересуват от материалния свят и са изцяло отдадени на духовни дейности. Тези себепознали се личности се делят на две категории: имперсоналисти и персоналисти. Имперсоналистите обаче също стават предани, когато изпитат влечение към трансценденталните личностни качества на Върховния Бог. И така, Шива искал завинаги да остане предан на Върховната Божествена Личност, Всудева. Както ще стане ясно от следващите строфи, той, за разлика от имперсоналистите, не изпитвал и най-малко желание да се слива с битието на Върховния Бог. Той смятал, че най-голямото щастие е да не забравя никога, че Богът е Върховното Същество. Щом разбере тази истина, човек осъзнава, че всички живи същества – в това число Шива, Брахм и останалите полубогове – са слуги на Върховния Бог.