ТЕКСТ 72
идам ха пурсмка
бхагавн вишваск-пати
бхгв-дӣнм тмаджн
сиску сасискатм
идам – това; ха – казано; пур – по-рано; асмкам – на нас; бхагавн – господарят; вишва-ск – творците на вселената; пати – повелител; бхгу-дӣнм – на Бхгу и другите велики мъдреци; тмаджнм – на синовете си; сиску – желаещи да творят; сасискатм – които отговарят за сътворението.
Тези молитви бяха изречени първо от Брахм, господаря на всички творци. Когато Бхгу и другите съзидатели на вселената поискаха да творят, те получиха наставленията на Брахм под формата на тези молитви.
Виу създал Брахм, а Брахм на свой ред създал Шива, Бхгу Муни и останалите велики мъдреци – Марӣчи, трея, Васиха и т.н. Всички те имали за задача да създадат поколение, за да заселят вселената. В началото на творението нямало много живи същества, затова Виу заръчал на Брахм да довърши процеса на сътворението. Тогава Брахм създал хиляди полубогове и мъдреци, които трябвало да продължат започнатото от него дело. Същевременно той дал на всичките си синове и ученици наставления под формата на молитвите, повторени тука от Шива. Материалното творение означава материални обвързаности, но човек може да се освободи от тези обвързаности, ако винаги помни отношенията си с Бога, описани в тези молитви на Шива. По този начин той винаги ще остане свързан с Върховната Божествена Личност и въпреки дейностите си в материалния свят няма да се отклони от пътя на Ка съзнанието. Това е целта на движението за Ка съзнание. Всички в материалния свят изпълняват определени задължения, предписани от варшрама дхарма. Брхмаите, катриите, вайшите, шӯдрите и всички останали извършват отредените за тях дейности, но ако човек помни кой е най-важният му дълг – винаги да запази връзката си с Върховната Божествена Личност, – всичките му дейности ще бъдат успешни. Ако човек следва правилата и предписанията на варшрама дхарма, действайки в ролята на брхмаа, катрия, вашия или шӯдра, но не помни вечните си отношения с Бога, всичките му дейности и занимания са напразно загубено време. За това се говори в Първа Песен на Шрӣмад Бхгаватам (1.2.8):
дхарма сванухита пус
виваксена-катхсу я
нотпдайед яди рати
шрама ева хи кевалам
И така, изпълнението на професионалните ни задължения не е препятствие за нашата дейност в Ка съзнание. Просто трябва да отдаваме предано служене според метода на шраваа кӣртанам – да слушаме за Бога, да го възпяваме и да го помним. Не е нужно да изоставяме досегашните си занимания и професия. Както е казано в Бхагавад-гӣт (18.46):
ята правттир бхӯтн
йена сарвам ида татам
сва-карма там абхярчя
сиддхи виндати мнава
„Като обожава всепроникващия Бог, източника на всички същества, човек може да постигне съвършенство, изпълнявайки своите задължения“.
И така, човек може да продължи да упражнява професията си и ако едновременно с това се покланя на Върховната Божествена Личност според наставленията на Шива, той ще постигне съвършенството на живота. Сванухитася дхармася сасиддхир хари-тоаам (Шрӣмад Бхгаватам, 1.2.13). Трябва да продължим да изпълняваме дълга, който ни е отреден, и ако с изпълнението му се опитваме да удовлетворим Върховната Божествена Личност, тогава животът ни е съвършен.