ТЕКСТ 11
налинӣ нлинӣ нсе
гандха саурабха учяте
гхро 'вадхӯто мукхся
випао вг расавид раса
налинӣ – на име Налинӣ; нлинӣ – на име Нлинӣ; нсе – двете ноздри; гандха – аромат; саурабха – Саурабха (благоухание); учяте – се нарича; гхра – обонянието; авадхӯта – наречен Авадхӯта; мукх – наречена Мукх (главна); сям – устата; випаа – на име Випаа; вк – говорната способност; раса-вит – на име Расагя (умеещ да различава отделните вкусове); раса – вкусът.
Портите Налинӣ и Нлинӣ са ноздрите, а градът Саурабха е олицетворение на аромата. Придружителят Авадхӯта е обонянието. Портата, наречена Мукх, е устата, а Випаа е дар-словото. Расагя е вкусът.
Думата авадхӯта значи „най-свободният“. Когато се издигне до равнището авадхӯта, човек вече не е длъжен да се подчинява на правила, норми и ограничения. Той е свободен да прави каквото поиска. Авадхӯтите са като въздуха – за тях не съществуват препятствия. В Бхагавад-гӣт (6.34) се казва:
чачала хи мана ка
прамтхи балавад дхам
тасха ниграха манйе
вйор ива судукарам
„О, Ка, умът е неспокоен, необуздан, упорит и много силен и аз мисля, че покоряването му е по-трудно от контролирането на вятъра“.
Както никой не е в състояние да задържи вятъра, така и нищо не може да спре двете ноздри, намиращи се една до друга, да се наслаждават на ароматите. А езикът дава възможност на устата постоянно да изпитва вкуса на различни апетитни храни.