No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 4

пӯ ту яджамнася
дадбхир джакату пиа-бхук
дев практа-сарвг
йе ма уччхеаа даду

пӯ – Пӯ; ту – но; яджамнася – на този, който извършва жертвоприношението; дадбхи – със зъбите; джакату – дъвче; пиа-бхук – да се храни с тесто; дев – полубоговете; практа – направен; сарва-аг – пълен; йе – които; ме – на мен; уччхеаам – дял от жертвоприношението; даду – дадоха.

Полубогът Пӯ ще може да дъвче само със зъбите на учениците си, а пък ако иска да се храни сам, ще трябва да утолява глада си с тесто от нахутено брашно. Но раните на всички полубогове, които се съгласиха да ми дадат дял от жертвоприношението, ще зараснат напълно.

Полубогът Пӯ сега можел да дъвче с помощта на учениците си. В тяхно отсъствие той щял да може да яде само тесто от нахутено брашно. По този начин неговото наказание не било изцяло опростено. Пӯ изгубил зъбите си заради това че се присмивал на Шива и подигравателно му се зъбел. С други думи, на него не му се полагали зъби, защото ги използвал, за да се подиграва на Шива.

« Previous Next »