ТЕКСТ 53
ятх пумн на свгеу
шира-пй-диу квачит
пракя-буддхи куруте
ева бхӯтеу мат-пара
ятх – както; пумн – човек; на – не; сва-агеу – в своето тяло; шира-пи-диу – между главата, ръцете и останалите части на тялото; квачит – понякога; пракя-буддхим – разграничение; куруте – прави; евам – така; бхӯтеу – сред живите същества; мат-пара – моят предан.
Дори посредственият човек разбира, че главата и останалите части на тялото не съществуват сами за себе си, отделно от тялото. Така и моят предан не разграничава никого и нищо от Виу, от всепроникващата Божествена Личност.
Когато някой орган на тялото заболее, целият организъм полага грижи за него. По подобен начин, преданият осъзнава единството на всички живи същества и това намира израз в състраданието, което изпитва към всички обусловени души. В Бхагавад-гӣт (5.18) се казва: паит сама-даршина – човекът, който притежава истинско знание, се отнася еднакво към всички живи същества, обусловени от материята. Преданите изпитват състрадание към всички обусловени души и затова са известни като апракя-буддхи. Понеже преданите имат истинско знание и разбират, че всяко живо същество е неотделима частица от Върховния Бог, те се стремят да дадат Ка съзнание всекиму, за да направят всички щастливи. Ако някой орган на тялото заболее, организмът мобилизира всичките си сили, за да му помогне. По подобен начин преданите са загрижени за всеки човек, който е забравил Ка и има материално съзнание. Те се стремят да помогнат на всички живи същества да се върнат вкъщи, обратно при Бога. В това намира израз еднаквото им отношение към всички живи създания.