No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 53

ятх пумн на свгеу
шира-пй-диу квачит
пракя-буддхи куруте
ева бхӯтеу мат-пара

ятх – както; пумн – човек; на – не; сва-агеу – в своето тяло; шира-пи-диу – между главата, ръцете и останалите части на тялото; квачит – понякога; пракя-буддхим – разграничение; куруте – прави; евам – така; бхӯтеу – сред живите същества; мат-пара – моят предан.

Дори посредственият човек разбира, че главата и останалите части на тялото не съществуват сами за себе си, отделно от тялото. Така и моят предан не разграничава никого и нищо от Виу, от всепроникващата Божествена Личност.

Когато някой орган на тялото заболее, целият организъм полага грижи за него. По подобен начин, преданият осъзнава единството на всички живи същества и това намира израз в състраданието, което изпитва към всички обусловени души. В Бхагавад-гӣт (5.18) се казва: паит сама-даршина – човекът, който притежава истинско знание, се отнася еднакво към всички живи същества, обусловени от материята. Преданите изпитват състрадание към всички обусловени души и затова са известни като апракя-буддхи. Понеже преданите имат истинско знание и разбират, че всяко живо същество е неотделима частица от Върховния Бог, те се стремят да дадат Ка съзнание всекиму, за да направят всички щастливи. Ако някой орган на тялото заболее, организмът мобилизира всичките си сили, за да му помогне. По подобен начин преданите са загрижени за всеки човек, който е забравил Ка и има материално съзнание. Те се стремят да помогнат на всички живи същества да се върнат вкъщи, обратно при Бога. В това намира израз еднаквото им отношение към всички живи създания.

« Previous Next »