No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 6

атхта кӣртайе ваша
пуя-кӣрте курӯдваха
свямбхуваспи манор
харер ашша-джанмана

атха – сега; ата – след това; кӣртайе – ще ти опиша; вашам – династия; пуя-кӣрте – прославена с благочестиви деяния; куру-удваха – о, най-първи сред династията Куру; свямбхувася – на Свямбхува; апи – дори; мано – на Ману; харе – на Върховната Божествена Личност; аша – пълна част; аша – част от; джанмана – роден от.

Маитрея продължи: О, най-първи от династията Куру, сега ще ти разкажа за потомците на Свямбхува Ману, който бе роден от част от пълна експанзия на Върховната Божествена Личност.

Брахм е необикновено могъща експанзия на Върховната Божествена Личност. Въпреки че принадлежи към категорията джӣва-таттва, той е считан за пълна експанзия на Върховната Божествена Личност, защото Богът му е дал големи пълномощия. Когато няма живо същество, достойно да изпълнява функциите на Брахм, тогава самият Върховен Бог приема тази роля. Брахм е пълна експанзия на Върховната Божествена Личност, а Свямбхува Ману е син на Брахм. Сега великият мъдрец Маитрея започва да разказва за потомците на Свямбхува Ману, които се прославили с благочестивите си деяния. Преди да пристъпи към повествованието за добродетелните потомци, той разказа за нечестивите, за тези, които олицетворяват гнева, злобата, оскърбителните слова, кавгите, страха и смъртта. И никак не е случайно, че след всичко това той започва да разказва за живота на Дхрува Махрджа, най-благочестивия цар във вселената.

« Previous Next »