No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 78

дхра махад-дӣн
прадхна-пуруешварам
брахма дхраямася
трайо локш чакампире

дхрам – убежище; махат-дӣнм – на материалната съвкупност, наречена махат-таттва; прадхна – главния; пуруа-ӣшварам – господар на всички живи същества; брахма – Върховния Брахман, Божествената Личност; дхраямася – пленил в сърцето си; трая – трите планетни системи; лок – всички планети; чакампире – затрепериха.

Когато Дхрува Махрджа плени по този начин Върховната Божествена Личност – средоточие на съвкупното материално творение и господар на всички живи създания, – трите свята затрепериха.

В тази строфа трябва да обърнем внимание на думата брахма. Брахман означава не просто най-великия, но този, който може да разпростира своята същност до безкрай. Как Дхрува Махрджа успял да плени Брахман в сърцето си? Джӣва Госвмӣ дава много изчерпателен отговор на този въпрос. Той казва, че Върховната Божествена Личност е източникът на Брахман, защото тя прониква във всичко материално и духовно и по тази причина нищо не може да я превъзхожда. Бхагавад-гӣт потвърждава това чрез думите на самата Върховна Божествена Личност: „Аз съм основата на Брахман“. Мнозина, и особено философите мвдӣ, смятат Брахман за най-великия, за всепроникващата субстанция, но Бхагавад-гӣт и останалите ведически произведения, както и настоящата строфа, утвърждават, че основа, или първоизточник на Брахман, е Върховната Божествена Личност, както планетата Слънце е източник на слънчевата светлина. Ето защо Шрӣла Джӣва Госвмӣ пише, че тъй като трансценденталната форма на Върховния Бог е източникът на всичко велико, Богът е Върховният Брахман. И понеже в сърцето на Дхрува Махрджа се намирал самият Върховен Брахман, Дхрува станал неимоверно тежък и трите материални свята, както и духовният свят, започнали да треперят.

Махат-таттва, съвкупното материално творение, е окончателното убежище, в което по време на унищожението потъват всички вселени заедно с живите същества, които ги населяват. Брахман е средоточието на махат-таттва, която съдържа в себе си всички материални и духовни същности. Във връзка с това в писанията се казва, че Върховният Брахман, Божествената Личност, е господарят както на прадхна, така и на пуруа. Прадхна е фината материя, например етерът. Пуруа са подобните на духовни искри живи същества, които са пленници на финото материално битие. Прадхна и пуруа могат да се назоват и с термините пар практи и апар практи, използвани в Бхагавад-гӣт. Ка управлява и двете практи, затова се казва, че е господар на прадхна и на пуруа. В един от ведическите химни Върховният Брахман е описан като анта-правиа шст. Това означава, че Върховната Божествена Личност управлява всичко и прониква във всичко. Брахма сахит (5.35) потвърждава тази истина и дава още по-изчерпателно обяснение: антара-стха-параму-чантара-стхам – Върховният Бог влиза не само във вселените, но и в атомите. В Бхагавад-гӣт (10.42) Ка също посочва: виабххам ида ктснам. Върховната Божествена Личност управлява всичко, като прониква във всичко. В сърцето си Дхрува Махрджа постоянно общувал с Върховната Божествена Личност и съвсем естествено, благодарение на съприкосновението си с нея, придобил нейните качества, качествата на най-великия, на Брахман. Така той станал неимоверно тежък и цялата вселена затреперила под тежестта му. И така, човек, чието съзнание постоянно е съсредоточено върху трансценденталната форма на Ка, може да изуми целия свят с делата си. Тази пълна съсредоточеност върху Ка е съвършенството на всички занимания с йога, утвърждава Бхагавад-гӣт (6.47): йогинм апи сарвем – от всички йогӣ най-велики са бхакти йогӣте, които в сърцето си постоянно мислят за Ка и му отдават трансцендентално любовно служене. Обикновените йогӣ могат да вършат чудеса, демонстрирайки необичайни материални способности, наречени аа-сиддхи (осем вида йогийски съвършенства), ала чистият предан на Бога се издига далече над тези съвършенства, като извършва дела, които са в състояние да накарат цялата вселена да потрепери.

« Previous Next »