ТЕКСТ 77
сарвато мана кя
хди бхӯтендришаям
дхян бхагавато рӯпа
ндркӣт кичанпарам
сарвата – във всяко отношение; мана – ум; кя – съсредоточавайки; хди – в сърцето; бхӯта-индрия-шаям – убежище на сетивата и на сетивните обекти; дхян – медитирайки; бхагавата – на Върховната Божествена Личност; рӯпам – върху формата; на адркӣт – не виждаше; кичана – нищо; апарам – друго.
Той напълно овладя сетивата си и обектите им и по този начин успя да съсредоточи ума си върху формата на Върховната Божествена Личност, без да се отклонява към нищо друго.
В тази строфа са изложени принципите на йогийската медитация. Човек трябва да съсредоточи ума си върху формата на Върховната Божествена Личност, без да отклонява вниманието си към никакъв друг обект. Той не може да медитира върху нещо безличностно. Както се обяснява в Бхагавад-гӣт, подобни опити са безсмислено трудни и затова са напразно загубено време.