ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА
Материалният свят като голямата гора на наслаждението
В тази глава е разяснен смисълът на алегорията за гората на материалното съществуване. Търговците често ходят в гората да събират разни дребни неща, които да продадат в града на добра цена, но по пътя ги дебнат много опасности. Когато чистата душа пожелае да изостави служенето на Бога и да се наслаждава на материалния свят, Ка ѝ предоставя тази възможност. В Према виварта е казано: ка-бахирмукха ха бхога вчх каре. Това е причината за падението на чистата душа в материалния свят. Заради дейностите си под влияние на трите проявления на материалната природа живото същество попада в различни състояния и форми на живот. Понякога е полубог на райските планети, понякога – незначително създание в низшите планетарни системи. Във връзка с това Шрӣла Нароттама дāса хāкура казва: нн йони сад пхире – живото същество преминава през различни форми. Кардаря бхакаа каре: принудено е да яде и да се наслаждава на отвратителни неща. Тāра джанма адха-пāте я: така то проваля целия си живот. Без покровителството на всемилостив ваиава обусловената душа не може да се освободи от ноктите на мā. В Бхагавад-гӣтā се казва: мана аṃхāнӣндрии практи-стхāни карати – живото същество започва материалния си живот с ума и петте сетива за придобиване на знание и чрез тях води борба за съществуване в този свят. Тези сетива са сравнени с горски разбойници и крадци. Те ни отнемат духовното знание и ни оплитат в мрежите на невежеството. А съпругата и децата са сравнени със свирепи животни, които се хранят с човешка плът. Живото същество се оставя да го нападат чакали и лисици (жената и децата) и по този начин унищожава истинския си духовен живот. В гората на материалното съществуване е пълно със зловредни комари, плъхове и мишки, които постоянно ни причиняват неприятности. В този материален свят всеки се натъква на затруднения, заобиколен от завистници и опасни животни. Живото същество непрекъснато е подложено на грабеж и удари от други живи същества. Но въпреки тези страдания то не иска да напусне семейния живот и продължава с кармичните си дейности в опит да постигне бъдещо щастие. То се оплита все повече в последиците от карма и бива принудено да действа неблагочестиво. През деня свидетел му е слънцето, а през нощта – луната. Полубоговете също го наблюдават, но то си мисли, че никой не подозира домогванията му до сетивно наслаждение. Понякога, когато разбере, че е разкрито, то временно се отрича от всичко, но поради силната привързаност към тялото, отречението му приключва, преди да е постигнало съвършенство.
В материалния свят има много зли и завистливи хора. Има данъчни инспектори, сравнени с бухали и невидими щурци, издаващи непоносими звуци. Посредниците на материалната природа жестоко измъчват обусловената душа, загубила своята интелигентност поради нежелано общуване. В опита си да намери покой от материалните тревоги тя става жертва на т.нар. йогӣ, сāдху и инкарнации, които може и да правят някакви чудеса, но не знаят нищо за преданото служене. Понякога обусловената душа загубва всичките си пари и впоследствие започва да се държи грубо с роднините си. Живот след живот тя копнее за истинско щастие, но в материалния свят не може да намери дори капка от него. Правителствените служители са като кръвожадни рāкаси и облагат хората с тежки данъци за издръжката на държавния апарат. Отрудената обусловена душа дълбоко страда от тези данъци.
Пътят на плодоносните дейности води до непристъпни планини и понякога обусловената душа пожелава да ги прекоси, но никога не успява; така разочарованието и отчаянието ѝ нарастват още повече. Материално и парично затруднена, тя без нужда се кара със семейството си. Материалното състояние се характеризира с четири основни потребности, една от които – сънят, е сравнен с питон. По време на сън обусловената душа напълно забравя действителното си положение и не чувства страданията на материалния живот. Когато изпадне в нужда, тя прибягва до кражби и измами, макар привидно да общува с предани в името на духовния напредък. Единственото ѝ желание е да се отскубне от ноктите на мā, но поради погрешни напътствия тя се оплита все повече и повече в материални дейности. Материалният свят е просто тежко бреме; в него има всякакви изпитания под формата на щастие, нещастие, привързаност, вражда и завист. Като цяло той е изпълнен с несгоди и страдания. От привързаност към съпругата и секса човек губи разума си, съзнанието му се покварява и той мисли само за жени. Факторът време, който е сравнен със змия, поглъща живота на всекиго, като се започне от Брахмā и се стигне до нищожната мравка. Понякога обусловената душа се опитва да се откопчи от неумолимото време и търси помощ при някой лъжеспасител. Но за съжаление „спасителят“ ѝ не може да спаси дори себе си. Тогава как ще помогне на другите? Лъжеспасителите не се интересуват от истинското знание на извисените брхмаи и ведическите произведения. И тъй като се отдават на разврат и проповядват сексуална свобода, те са сравнени с маймуните в гората. Това е разяснението, което Шрӣла Шукадева Госвāмӣ дал на Махāрāджа Парӣкит за материалната гора и трудния път през нея.
ТЕКСТ 1: Когато цар Парӣкит попита за точното значение на притчата за материалната гора, Шукадева Госвмӣ отговори следното: Скъпи царю, човекът, който се препитава с търговия (ваик), постоянно мисли как да спечели пари. Понякога той отива в гората да събира евтини дърва и глина, които да продаде в града на добра цена. По същия начин ненаситната обусловена душа идва в материалния свят, търсейки материални блага. Постепенно тя навлиза в най-гъстата част на гората и вече не знае как да се измъкне оттам. Попаднала в материалния свят, чистата душа е обусловена от материалната среда, създадена от външната енергия под наблюдението на Бог Виу. Така живото същество става подчинено на външната енергия дайвӣ мā. Живеейки независимо, изгубено в гората, то не стига до общуване с преданите, посветили се на служене на Бога. Веднъж приело телесната представа за живот, то сменя едно след друго различни тела под влияние на материалната енергия и подтиквано от трите проявления на материалната природа (саттва-гуа, раджо-гуа и тамо-гуа). По този начин обусловената душа отива ту на райските планети, ту на земните, а друг път попада в низши форми на живот на низшите планети. Така тя постоянно страда в различни тела. Изпитваните страдания и болки са разнородни. Понякога са много тежки, друг път – по-поносими. Обусловената душа попада в тези състояния поради дейността на ума си. Нейният ум и петте сетива за получаване на знание ѝ носят различни тела в различни условия на живот. Използвайки сетивата си под контрола на външната енергия, мā, живото същество страда в тежките условия на материалното съществуване. То търси облекчение, но обикновено се проваля, макар понякога след големи трудности да намира кратка утеха. В непрекъсната си борба за съществуване то не може да се подслони при чистите предани, които като пчели служат с любов в лотосовите нозе на Бог Виу.
ТЕКСТ 2: В гората на материалното съществуване върлуват грабители – неовладените сетива. Обусловената душа може да спечели малко пари, за да ги използва за напредък в Ка съзнание, но за съжаление сетивата я ограбват, като я въвличат в сетивно наслаждение. Сетивата са крадци, защото карат живото същество да прахосва парите си, за да вижда, вкусва, помирисва, докосва, слуша и желае. Обусловената душа е принудена да удовлетворява сетивата си и така пропилява всичко. Нейните пари са предназначени за религиозни цели, но крадливите сетива ѝ ги отнемат.
ТЕКСТ 3: О, царю, в материалния свят членовете на семейството се наричат съпруга и деца, но всъщност те действат като тигри и чакали. Въпреки усилията на пастира да опази овцете си, тигрите и лисиците ги отвличат. По същия начин скъперникът прави всичко възможно да опази парите си, но колкото и да е бдителен, роднините отнемат цялото му богатство.
ТЕКСТ 4: Всяка година орачът разорава нивата и изкоренява плевелите. Но семената им остават в пръстта и понеже не са изгорени, отново поникват заедно с посаденото жито. Дори изкоренени в дълбоката оран, плевелите пак избуяват. Гхастха шрама (семейният живот) е като нива от плодоносни дейности. Ако желанието за семейно щастие не е напълно потушено, то избуява отново и отново. Дори да извадим камфора от глинената купа, миризмата му остава в нея. Докато не се унищожат семената на желанието, плодоносните дейности не могат да бъдат спрени.
ТЕКСТ 5: Понякога обусловената душа в семейния живот, привързана към материалното си богатство и притежания, е притеснявана от завистливи хора, които са като конски мухи и комари, друг път я измъчват крадци, подобни на скакалци, грабливи птици и плъхове. Но въпреки всичко тя продължава да броди по пътя на материалното съществуване. Поради невежество я обзема похот, а похотта я тласка към плодоносни дейности. Тъй като умът ѝ е погълнат от тях, материалният свят ѝ се струва вечен, макар да е ефимерен и призрачен като въздушна кула.
ТЕКСТ 6: Понякога в тази въздушна кула (гандхарва-пура) обусловената душа пие, яде и прави секс. Обладана от страст, тя се втурва след обектите на сетивата като елен, който преследва мираж в пустинята.
ТЕКСТ 7: Понякога живото същество се полъгва по жълтия боклук, наречен злато, и се втурва да го търси. Златото е източник на материално богатство и на завист; с него човек може да си позволи безразборен секс, хазарт, месо и опиати. Хората с умове, обзети от гуата на страстта, са привлечени от цвета на златото както някой, измръзнал в гората, хуква към фосфоресциращата светлина в мочурището, мислейки я за истински огън.
ТЕКСТ 8: Понякога обусловената душа се втурва да си търси жилище, уютен дом, да си осигури вода и средства за поддържане на тялото. Погълната от многобройните си нужди, тя забравя всичко и непрекъснато се щура из гората на материалното съществуване.
ТЕКСТ 9: Понякога, сякаш заслепено от прашна вихрушка, обусловеното живо същество вижда красотата на нежния пол – прамад. Зашеметено, то се отпуска в обятията на жената и в същия миг е връхлетяно от силна страст. Похотта почти го ослепява и го кара да наруши правилата за сексуалните отношения. То не знае, че полубоговете виждат прегрешението му, и се наслаждава на непозволен секс в мрака на нощта, без да подозира наказанието, което го очаква.
ТЕКСТ 10: Обусловената душа понякога сама разбира безсмислието на сетивното наслаждение в материалния свят и стига до заключението, че то носи само страдание. Но под влияние на вкоренената телесна представа паметта ѝ изневерява и тя отново се впуска след материалното наслаждение като животно, преследващо пустинен мираж.
ТЕКСТ 11: Понякога обусловената душа е дълбоко огорчена от заплашителните обиди на враговете си или държавните служители, които явно или прикрито се нахвърлят върху нея с груби думи. Тогава сърцето ѝ се къса от мъка. Тези груби думи могат да се сравнят със звуците на бухалите и щурците.
ТЕКСТ 12: Заради благочестивите си дейности в минали животи обусловената душа получава материални блага в този живот, но когато те се изчерпят, тя търси богатство и пари, които няма да ѝ помогнат нито в този живот, нито в следващия. Тя отива при живите мъртъвци, натрупали големи богатства. Тези хора са сравнени с неблагочестиви дървета, пълзящи растения и отровени кладенци.
ТЕКСТ 13: Понякога обусловената душа приема нищожни благословии от атеисти, за да превъзмогне злочестините в гората на материалния свят. В близостта си с тях тя изгубва своята интелигентност. Това е като да скочиш в плитка река. Човек само си счупва главата, вместо да намери облекчение от жегата. Така страданието му се удвоява. Заблудената душа отива при някакви сдху и свмӣ, чието учение е против принципите на Ведите. Но не намира нищо добро при тях нито сега, нито в бъдеще.
ТЕКСТ 14: В този материален свят, когато обусловената душа не може да осигури своето препитание, дори като експлоатира другите, тя се опитва да присвои притежанията на собствения си баща или син, колкото и незначителни да са те. И ако не получи нищо от роднините си, тя е готова да им навреди по всякакъв начин.
ТЕКСТ 15: Семейният живот в този свят е като опустошителен горски пожар. В него няма никакво щастие, а нещастието постепенно нараства. В семейния живот няма нищо благоприятно за вечно щастие. Обвързана с дом и семейство, обусловената душа изгаря в огъня на отчаянието. Понякога тя проклина нещастната си участ, друг път твърди, че страда, защото не е извършвала благочестиви дела в миналия си живот.
ТЕКСТ 16: Правителствените служители са като кръвожадните демони, наречени ркаси (човекоядци). Понякога те се настройват срещу обусловената душа и отнемат цялото ѝ богатство. Лишена от средствата, събирани с години, обусловената душа изпада в дълбоко униние, сякаш се е разделила с живота си.
ТЕКСТ 17: Понякога обусловената душа си представя, че баща ѝ или дядо ѝ се е преродил като нейния син или внук. По този начин тя се радва на щастието, което човек изпитва, сънувайки, и се наслаждава на измислиците си.
ТЕКСТ 18: Семейният човек е длъжен да извършва много яги и плодоносни дейности, например вивха-ягя (сватбената церемония за синовете и дъщерите) или церемонията за получаване на свещен шнур. Те влизат в задълженията на гхастхите и са сложни и трудни за изпълнение. Сравнени са с висока планина, която живото същество, привързано към материални дейности, трябва да изкачи. Човекът, желаещ да извърши тези ритуални церемонии, чувства болка, сякаш в краката му се впиват тръни и камъчета, докато се катери по планината. Така страданията на обусловената душа нямат край.
ТЕКСТ 19: Понякога, измъчвана от глад и жажда, обусловената душа губи търпение и се разгневява на любимите си синове, дъщери и жена. Тази грубост я кара да страда още повече.
ТЕКСТ 20: Шукадева Госвмӣ продължи разказа си: Скъпи царю, сънят може да се сравни с питон. Бродещите из гората на материалния живот биват погълнати от питона на съня. Задушени от него, те завинаги остават в мрака на невежеството. Те са като трупове, захвърлени в затънтена гора. Така обусловените души не могат да разберат какво става с живота им.
ТЕКСТ 21: В гората на материалния свят обусловената душа понякога бива хапана от озлобени врагове, които могат да се сравнят със змии и други подобни създания. Заради вражеските подлости обусловената душа загубва престижното си положение. Разтревожена и измъчена, тя дори не може да спи спокойно. Става все по-нещастна и постепенно губи интелигентност и съзнание. В това състояние тя е досущ като слепец, паднал в тъмния кладенец на невежеството.
ТЕКСТ 22: Понякога обусловеният човек се подлъгва по нищожната радост, извличана от сетивното наслаждение, и затова прелюбодейства или краде чуждо имущество. В такъв момент той рискува да бъде наказан от властите, от съпруга или покровителя на жената. И само заради капка материално удоволствие той попада в адски условия и влиза в затвора за изнасилване, отвличане, кражба и пр.
ТЕКСТ 23: Учените трансценденталисти отхвърлят материалистичния път на плодоносна дейност, защото той е първопричина и развъдник на материалните страдания и в този живот, и в следващия.
ТЕКСТ 24: С кражби и мошеничества обусловената душа успява да събере някакви пари и да избегне възмездието на закона. Но не след дълго човек на име Девадатта я измамва и взима парите ѝ. След това друг човек на име Виумитра открадва парите от Девадатта и изчезва с тях. По този начин парите не се задържат на едно място, а се предават от ръка на ръка. Всъщност никой не може да се наслаждава на парите, те си остават собственост на Върховната Божествена Личност.
ТЕКСТ 25: Неспособна да се защити от тристранните страдания на материалното съществуване, обусловената душа прекарва живота си в скръб и отчаяние. Тези страдания са бедствията, предизвикани от полубоговете (например мразовит вятър и палеща жега), неприятностите, причинени от други живи същества, и страданията, възникнали от собствения ум и тяло.
ТЕКСТ 26: А ако говорим за парични сделки, достатъчно е един човек да измами друг с незначителна сума, за да станат смъртни врагове.
ТЕКСТ 27: Материалният живот е пълен с непреодолими трудности, които вече ти описах. Освен тях обусловената душа страда поради привидно щастие, нещастие, привързаност, омраза, страх, фалшив престиж, илюзия, лудост, отчаяние, заблуда, алчност, завист, враждебност, презрение, глад, жажда, изпитания, болести, раждане, старост и смърт.
ТЕКСТ 28: Понякога обусловеното същество е привлечено от олицетворението на илюзията (неговата съпруга или приятелка) и копнее за женска прегръдка. Така то се лишава от интелигентност и знание за целта на живота. После престава да се стреми към духовно усъвършенстване и от прекомерна любов към тази жена или приятелка се старае да ѝ осигури подходящо жилище. Домашното огнище обсебва цялото му внимание, а думите, погледите и постъпките на жената и децата напълно го завладяват. Ето как обусловената душа загубва своето Ка съзнание и пропада в гъстия мрак на материалното съществуване.
ТЕКСТ 29: Личното оръжие на Бог Ка е дискът, наречен хари-чакра, дискът на Хари. Тази чакра е колелото на времето. Времето се простира от появата на атомите чак до смъртта на Брахм и управлява всички дейности. Вечното му движение съкращава живота на всички същества, като се започне от Брахм и се стигне до незначителната тревичка. Така човек преминава през детство, юношество, младост, зрялост и се приближава към смъртта. Невъзможно е да се спре колелото на времето. То е неумолимо, защото е лично оръжие на Върховната Божествена Личност. Понякога, в страха си от наближаващата смърт, обусловената душа решава да служи на някого, способен да я спаси от надвисналата опасност. Но тя не се обръща към Върховния Бог, чието оръжие е неумолимото време. Вместо това търси подслон при измислен от хора бог, описан в неавторитетни писания. Такива богове са като ястреби, лешояди, чапли и гарги. Те не са споменати в никое ведическо произведение. Неизбежната смърт връхлита като лъв и никакви лешояди, нито ястреби, гарги или чапли не могат да предотвратят нейната атака. Този, който търси помощ при измислени богове самозванци, не може да се спаси от ноктите на смъртта.
ТЕКСТ 30: Самозваните свмӣ, йогӣ и инкарнации, които не вярват във Върховната Божествена Личност, се наричат паӣ. Те самите са измамени и пропаднали, защото не познават истинския път на духовно развитие и всеки, отишъл при тях, също бива измамен. Понякога такива объркани хора търсят подслон при истински следовници на ведическите принципи (брхмаи или личности в Ка съзнание), които учат другите как да почитат Върховния Бог с ведическите ритуали. Но тъй като не могат да следват принципите, тези нещастници отново пропадат и отиват при шӯдри, които са много опитни в сексуалното наслаждение. Маймуните много обичат секса, затова хората, търсещи забавление в секса, може да се нарекат потомци на маймуни.
ТЕКСТ 31: Така живеят потомците на маймуните, наричани още шӯдри. Без всякакви задръжки те правят каквото си искат, не знаейки нищо за целта на живота. Запленени един от друг, те се любуват на лицата си, които им напомнят за сетивно наслаждение. Погълнати са от материални дейности, известни като грмя-карма, и работят неуморно за материални блага. Те напълно забравят, че един ден краткият им живот ще свърши и ще се сринат в еволюционния цикъл.
ТЕКСТ 32: Както маймуната скача от дърво на дърво, така и обусловената душа се преражда от тяло в тяло. И както маймуната накрая бива уловена от ловеца и не може да се измъкне от пленничеството, така и обусловената душа, запленена от мимолетното сексуално удоволствие, се привързва към различните тела и пада в капана на семейния живот. Този живот ѝ предоставя празника на ефимерната сексуална наслада и тя е неспособна да се освободи от материалното робство.
ТЕКСТ 33: Когато обусловената душа в материалния свят забрави отношенията си с Върховната Божествена Личност и пренебрегне Ка съзнание, тя започва да върши злодеяния и грехове. Заради тях е подложена на трите вида страдания и в ужаса си от слона на смъртта пропада в тъмна планинска пещера.
ТЕКСТ 34: Обусловената душа е подложена на много страдания, засягащи тялото ѝ, например сковаващ студ и силен вятър. Другите живи същества и природните бедствия също ѝ причиняват страдания. Когато не може да превъзмогне трудностите и е принудена да търпи окаяното си положение, тя изпада в униние, защото иска да се наслаждава на материалния живот.
ТЕКСТ 35: Понякога обусловените души се занимават с търговия и сделки, но с течение на времето измамите предизвикват вражда между тях. Заради нищожната печалба те потъпкват приятелството си и стават врагове.
ТЕКСТ 36: Често пъти обусловената душа няма достатъчно пари и остава без подслон и храна. Понякога дори няма на какво да седне, нито може да удовлетвори най-насъщните си нужди. С други думи, изпада в нищета и тъй като не може да преживява с честен труд, решава с измама да си присвои чуждото имущество. Тя не получава нищо освен обиди от другите и това я прави много нещастна.
ТЕКСТ 37: Макар и врагове, хората се женят помежду си, за да изпълнят многобройните си желания. За съжаление, тези бракове не траят дълго и те отново се разделят, с развод или другояче.
ТЕКСТ 38: Пътят на материалния живот е осеян с много страдания и всякакви проблеми измъчват обусловената душа. Понякога тя печели, друг път губи. И в двата случая я заплашват опасности. Рано или късно обусловеното същество трябва да се раздели с баща си, който умира или го напуска; и тогава то прехвърля привързаността си към своите деца. Понякога обусловеното същество си внушава нещо и плаче от страх. Друг път, преизпълнено с радост, работи за семейството си и весело пее. Така то се оплита и забравя, че от незапомнени времена е отделено от Върховната Божествена Личност. Продължава да върви по опасния път на материалното съществуване и никога не намира щастие. Себепозналите се души приемат подслон при Върховния Бог, за да се освободят от това страшно битие. Ако не поеме пътя на предаността, човек не може да се измъкне от материалния плен. Заключението е, че никой не може да бъде щастлив в материалния живот. Ка съзнание е единственото разрешение.
ТЕКСТ 39: Святите личности, приятелите на всички живи същества, имат умиротворено съзнание. Те са овладели сетивата и ума и с лекота следват пътя на освобождението, пътя към Бога. Злощастният материалист, привързан към жалкото материално съществуване, не може да общува с тях.
ТЕКСТ 40: Много велики, святи царе с голяма вещина извършваха жертвоприношения и завладяваха други царства, но въпреки могъществото си, не успяха да постигнат любовно служене на Върховната Божествена Личност. Причина за това е тяхна неспособност да победят погрешното мислене: „Аз съм това тяло, а това е моето имущество“. Те цял живот се сражаваха с вражески царе и умряха, без да изпълнят действителната мисия на човешкия живот.
ТЕКСТ 41: Когато обусловената душа се подслони сред лианите на плодоносната дейност благодарение на своето благочестие, би могла да се издигне до висшите планетарни системи, да се освободи от адския живот, но за съжаление, не може да остане там. Щом плодовете на благочестивите ѝ дела се изчерпят, тя трябва да се върне на низшите планети. Така тя вечно се издига и пропада.
ТЕКСТ 42: И като обобщи наставленията на Джаа Бхарата, Шукадева Госвмӣ в заключение каза: Скъпи царю Парӣкит, пътят на Джаа Бхарата е като пътя на Гаруа, който носи Бога, а обикновените царе са като мухи. Мухите не могат да летят като Гаруа и до ден-днешен нито един цар или велик завоевател не е могъл да следва този път на предано служене дори в ума си.
ТЕКСТ 43: В разцвета на силите си великият Махрджа Бхарата изостави всичко, защото обичаше служенето на Върховната Божествена Личност, Уттамашлока. Той напусна красивата си жена, добрите си деца, близките приятели и огромната си империя. Трудно е да се разделиш с такива богатства, но Махрджа Бхарата бе толкова извисен, че ги изостави с лекота, както човек изоставя собствените си изпражнения. Такова бе могъществото на Негово Величество.
ТЕКСТ 44: Шукадева Госвмӣ продължи: Скъпи царю, деянията на Бхарата Махрджа са наистина удивителни. Той изостави всичко, което другите мъчно биха изоставили. Напусна своето царство, съпруга и семейство. На неговите изключителни богатства завиждаха дори полубоговете, но той се отказа от тях. Съвсем естествено тази благородна личност бе велик предан. Той успя да се отрече от всичко, защото беше запленен от неописуемата красота, богатство, слава, знание, могъщество и отреченост на Върховната Божествена Личност, Ка. Ка е толкова привлекателен, че заради него човек може да се раздели и с най-скъпото си. Дори освобождението няма стойност за тези, чийто ум е привлечен от любовното служене на Бога.
ТЕКСТ 45: Макар и в еленско тяло, Махрджа Бхарата не забрави Върховната Божествена Личност. И когато напускаше тялото си, той изрече следната молитва: „Бог Върховната Личност е олицетвореното жертвоприношение. Той ни възнаграждава с плодовете на ритуалните церемонии. Той е защитник на религията, олицетворение на мистичната йога, източник на цялото знание, властелин на творението и Свръхдуша във всяко живо същество. Той е красив и необикновено привлекателен. Аз напускам това тяло с преклонение пред него и с надежда вечно да му отдавам трансцендентално любовно служене“. С тези думи Махрджа Бхарата напусна тялото си.
ТЕКСТ 46: Преданите, запознати с метода на слушане и възпяване (шраваа кӣртанам), редовно говорят за възвишените качества на Бхарата Махрджа и възхваляват делата му. Ако човек смирено слуша и възпява светлия му образ, ще живее дълго и ще придобие големи материални богатства. Ще стане много прочут и лесно ще се издигне до райските планети или ще постигне освобождение, като се слее с битието на Бога. Просто като слуша, повтаря и възхвалява дейностите на Махрджа Бхарата, той ще получи всичко, което желае. Така човек може да осъществи своите материални и духовни стремежи. Не е нужно да моли никого другиго, защото, като изучава живота на царя, ще постигне желаното.