ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА

ТЕКСТ 1: Шрӣ Шукадева Госвмӣ каза: Скъпи царю, разказвачите на Пурите казват, че на 10 000 йоджани (130 000 километра) под Слънцето се намира планетата Рху, която се движи като звездите. Божеството на тази планета, син на Сихик, е най-отвратителният от всички асури; макар и недостоен да заема поста на полубог или божество на планета, той го е получил по милостта на Върховната Божествена Личност. По-късно ще ти разкажа повече за него.

ТЕКСТ 2: Слънчевото кълбо, постоянен източник на топлина, е с големина 10 000 йоджани (130 000 километра). Луната обхваща 20 000 йоджани (260 000 километра), а Рху – 30 000 йоджани (390 000 километра). В миналото, когато се е раздавал нектарът, Рху се опитал да причини раздор между Слънцето и Луната, като се настани между тях. Рху е враг и на двамата, затова вечно се опитва да затъмни светлината им в деня на новолуние и в нощта на пълнолуние.

ТЕКСТ 3: Щом научил от полубоговете на Слънцето и Луната за нападението на Рху, Върховната Божествена Личност, Виу, изпратил диска си Сударшана чакра, за да ги защити. Сударшана чакра е любимият предан на Бога и се ползва с особената му благосклонност. Изгарящата топлина на сиянието му, поразяваща неотдадените, е непоносима за Рху и той панически побягва. Когато Рху пречи на Слънцето или Луната, се наблюдава явлението, наречено затъмнение.

ТЕКСТ 4: На 10 000 йоджани (130 000 километра) под Рху се намират планетите Сиддхалока, Чраалока и Виддхара-лока.

ТЕКСТ 5: Под Виддхара-лока, Чраалока и Сиддхалока в пространството, наречено антарика, са местата за наслаждение на яките, ркасите, пишчите, призраците и др. Антарика се простира дотам, докъдето духа вятърът и облаците плуват в небето. Отвъд това пространство няма повече въздух.

ТЕКСТ 6: А на 100 йоджани (1300 километра) под владенията на яките и ркасите е разположена планетата Земя. Горната ѝ граница се простира дотам, докъдето могат да летят лебедите, ястребите, орлите и прочие големи птици.

ТЕКСТ 7: Скъпи царю, под Земята се намират седем други планети. Техните имена са Атала, Витала, Сутала, Талтала, Махтала, Растала и Птла. Вече ти обясних разположението на земната планетарна система. По дължина и ширина седемте нисши планетарни системи са равни на Земята.

ТЕКСТ 8: В седемте планетарни системи, наричани още райски области под Земята (била-сварга), има красиви къщи, градини и места за развлечение, които превъзхождат дори тези на висшите планети, защото демоните имат много висок критерий за сетивно наслаждение, богатство и влияние. Жителите на тези планети се наричат дайти, днави и нги и повечето от тях са семейни. Техните съпруги, деца, приятели и близки са изцяло погълнати от илюзорното материално щастие. Понякога сетивното наслаждение на полубоговете бива смущавано, но нищо не помрачава радостта от живота за жителите на нисшите планети. Затова те са много привързани към илюзорното си щастие.

ТЕКСТ 9: Скъпи царю, в селенията на била-сварга, наподобяващи райските планети, живее великият демон Мая Днава, талантлив художник и архитект. Той е построил великолепни градове – с прекрасни къщи, крепостни стени, порти, обществени палати, храмове с градини, паркове и хотели. Дворците за господарите на тези планети са изградени с най-редки скъпоценни камъни; те винаги са изпълнени с нги и асури, а навсякъде прелитат гълъби, папагали и други красиви птици. Общо взето тези градове, подражаващи на райските, са много добре планирани и изглеждат много привлекателно.

ТЕКСТ 10: Живописните паркове и градини в изкуствения рай превъзхождат тези на висшите райски планети. Около стволовете на дърветата се вият лиани, а клоните са натежали от плодове и цветове. Всеки може да бъде омаян от тяхната красота и в ума му да разцъфнат желания за материална наслада. Навсякъде има извори и кристалночисти езера с игриви риби във водата; с лилии, кувалаи, кахлри, сини и червени лотоси. Чакравки и други водни птици по двойки свиват гнезда в езерата и от блаженство издават сладки мелодични звуци, подбуждащи към наслаждение на сетивата.

ТЕКСТ 11: Тъй като слънчевата светлина не достига до тези планети, времето не се дели на дни и нощи и страхът, предизвикван от времето, не съществува.

ТЕКСТ 12: Там живеят големи змии със скъпоценни камъни по качулките и тяхното сияние разпръсква мрака във всички посоки.

ТЕКСТ 13: Жителите на тези планети пият сокове и отвари от чудодейни билки и се къпят в тях, затова не изпитват безпокойство и не страдат от болести. Косите им не посивяват, кожата им не се сбръчква, телата им не загубват нито силата, нито свежестта си. Потта им не мирише лошо, те не изпитват умора и запазват своята енергия и жизненост дори в старостта.

ТЕКСТ 14: Те живеят щастливо и не се боят от смъртта освен под формата ѝ на фактора време – сиянието от Сударшана чакра на Върховната Божествена Личност.

ТЕКСТ 15: Когато дискът Сударшана се появи в тези владения, бременните жени на демоните помятат от страх пред сиянието му.

ТЕКСТ 16: Скъпи царю, сега ще ти опиша една по една нисшите планетарни системи, като започна с Атала. Там живее демонът Бала, син на Мая Днава, който е сътворил деветдесет и шест вида мистични сили. Някои   псевдойоги и свмӣ и днес използват това мистично могъщество, за да мамят хората. От прозявката си Бала създаде три вида жени: сваириӣ, кмиӣ и пушчалӣ. Сваириӣте се омъжват за мъже от своето съсловие, кмиӣте приемат мъже от всяко съсловие, а пушчалӣте често сменят съпрузите си. Ако някой мъж попадне на планетата Атала, жените го пленяват и принуждават да пие омайваща напитка от билката хака (хашиш). Този опиат го изпълва с голяма сексуална сила, която жените използват за забавление. Жената съблазнява мъжа с игриви погледи, нежни думи, любовни усмивки и прегръдки; прелъстява го и така постига пълно задоволство. Заради нарасналата си сексуална мощ, мъжът си въобразява, че е съвършен и по-могъщ от десет хиляди слона. Заблуден и опиянен от мания за величие, той се мисли за Бог и забравя близката смърт.

ТЕКСТ 17: Под Атала се намира планетата Витала; там живее Шива, господарят на златните рудници, заедно със своите придружители – духове и други подобни създания. Прародителят Шива влиза в интимни отношения с прамайката Бхавнӣ, за да създаде живи същества и от смесването на животворните им течности се ражда реката Хакӣ. Раздухваният от вятъра огън пие от тази река и щом течността започне да ври, той я изплюва, а тя се превръща в злато, наречено хака. Демоните, обитаващи планетата, и техните съпруги носят украшения от това злато и се наслаждават на живота.

ТЕКСТ 18: Под Витала се намира планетата Сутала, където и досега живее великият син на Махрджа Вирочана, Бали Махрджа, прочут като най-благочестивия цар. За да помогне на небесния цар Индра, Бог Виу се яви пред Бали Махрджа в образа на джудже брахмачри, син на Адити и го измами – молейки само за три стъпки земя, Той му отне всичките три свята. Много доволен, че Бали Махрджа отдаде цялата си собственост, Бог му върна царството и го направи по-богат от цар Индра. И днес на планетата Сутала Бали Махрджа продължава да служи с преданост на Върховната Божествена Личност.

ТЕКСТ 19: Скъпи царю, Бали Махрджа подари цялото си имущество на Върховната Божествена Личност, Вманадева, но не бива да мислим, че той заживя във великолепие и разкош на била-сварга заради щедрия си подарък. Върховният Бог, източникът на живите същества, пребивава у всекиго като доброжелателната Свръхдуша и определя дали живото същество ще се наслаждава, или ще страда в материалния свят. Бали Махрджа изпита искрено възхищение пред трансценденталните качества на Бога, затова предложи всичко в неговите лотосови нозе. Но целта му не бе да спечели материална награда, а да стане чист предан. За чистия предан вратите на освобождението се отварят сами.

Не бива да смятаме, че Бали Махрджа получил огромно материално богатство само заради своето дарение. Чистият, изпълнен с любов предан, също може да бъде благословен с добро материално положение по волята на Върховния, но това богатство не е резултат от преданото му служене. Действителният резултат от преданото служене е пробуждане на вечна, чиста любов към Върховната Божествена Личност.

ТЕКСТ 20: Ако някой, измъчен от глад, пропаднал или объркан, изрече святото име на Бога дори само веднъж – с желание или неохотно, той незабавно бива освободен от последиците на миналите си деяния. Кармӣте, затънали в материални дейности, се натъкват на много трудности по пътя на мистичната йога и прочие начинания, за да постигнат същата свобода.

ТЕКСТ 21: Върховната Божествена Личност, Свръхдушата във всяко сърце, се раздава на своите предани като Нрада Муни. Казано другояче, Бог дарява такива предани с чиста любов и се отдава на тези, които го обичат истински. Четиримата Кумри и други велики йогӣ  мистици, постигнали себепознание, също изпитват голямо трансцендентално блаженство, щом осъзнаят Свръхдушата в себе си.

ТЕКСТ 22: Бог, Върховната Личност, не възнагради Бали Махрджа с материално щастие и богатство, защото те карат човек да забрави любовното предано служене. Резултатът от това богатство е невъзможността да съсредоточиш ума си върху Върховната Божествена Личност.

ТЕКСТ 23: Щом видя, че няма друг начин да отнеме имуществото на Бали Махрджа, Върховната Божествена Личност реши да го измами – помоли го за милостиня и така му отне трите свята. Накрая му остана само тялото, но Върховният все още не беше доволен. Той хвана Бали Махрджа, овърза го с въжетата на Варуа и го затвори в една планинска пещера. Макар да бе загубил всичките си притежания, захвърлен в пещерата, Бали Махрджа беше толкова велик предан, че каза следното.

ТЕКСТ 24: Колко е жалко, че образованият и могъщ небесен цар Индра, който избра Бхаспати за свой главен министър и съветник, не разбира нищо по отношение на духовния напредък. Бхаспати също не е особено мъдър, защото не даде добър съвет на ученика си Индра. Бог Вманадева стоеше пред неговата порта, но Индра, вместо да го помоли за възможността да му служи с любов, изпрати Бога да проси подаяния от мен, с надеждата да си възвърне трите свята за собствено наслаждение. Господството над трите свята е съвсем незначително, защото и най-голямото материално богатство ще просъществува само през една епоха на Ману, а това е нищожна частица от вечното време.

ТЕКСТ 25: Бали Махрджа каза: Моят дядо, Прахлда Махрджа, единствен разбираше какво е истинското благо.  След смъртта на баща му, Хираякашипу, Бог Нсихадева предложи на Прахлда неговото царство и дори искаше да го дари с освобождение от материалното робство, но Прахлда отказа. Той смяташе освобождението и материалния разкош за пречки в преданото служене и че  подобни дарове от Върховния Бог не са истинската му милост. Затова вместо да приеме плодовете на карма и гна, Прахлда Махрджа само помоли Бога да бъде слуга на негов слуга.

ТЕКСТ 26: Бали Махрджа продължи: Хора като нас, привързани към материалните удоволствия, замърсени от гуите на материалната природа и лишени от милостта на Върховната Божествена Личност, не могат да следват възвишения път на Прахлда Махрджа, великия предан на Бога.

ТЕКСТ 27: Шукадева Госвмӣ продължи: Скъпи царю, невъзможно ми е да опиша величието на Бали Махрджа. Върховният Бог, господарят на трите свята, изключително милостив към своя предан, стои с боздуган в ръка пред портите му. Когато могъщият демон Рваа се опита да разгроми Бали Махрджа, Вманадева го изрита с големия пръст на крака си и демонът отхвърча на десет хиляди йоджана. По-късно (в осма песен на „Шрӣмад Бхгаватам“) ще говоря за личността и делата на Бали Махрджа.

ТЕКСТ 28: Под Сутала се намира планетата Талтала, управлявана от демона Мая Днава. Той е чря (господар) на всички мвӣ, притежаващи магьоснически сили. Веднъж за благото на трите свята Шива, известен като Трипурри, подпали трите царства на Мая, но по-късно, умилостивен от него, му ги върна. Оттогава демонът Мая се намира под покровителството на Шива и дълбоко се заблуждава, че няма защо да се бои от Сударшана чакра на Върховната Божествена Личност.

ТЕКСТ 29: Планетарната система под Талтала се нарича Махтала. Тя е обител на многоглави змии, потомци на Кадрӯ, които са крайно раздразнителни. Сред тях се открояват големите змии Кухака, Такака, Клия и Суеа. Змиите в Махтала живеят в постоянен страх от Гаруа, носача на Бог Виу, и все пак някои от тях безгрижно се забавляват със своите жени, деца, приятели и роднини.

ТЕКСТ 30: Под Махтала е планетарната система Растала; там живеят демоничните синове на Дити и Дану. Наричани са паи, нивта-кавачи, клеи и хирая-пуравсӣ (жители на Хирая-пура). Те са врагове на полубоговете и живеят в дупки като змиите. По рождение са могъщи и жестоки, много горди със своята сила, но винаги са побеждавани от Сударшана чакра на Върховния Бог, владетеля на всички планетарни системи. Когато Сарам, вестителката на Индра, изрича определено проклятие, змиеподобните демони от Махтла се изпълват със страх към  Индра.

ТЕКСТ 31: Под Растала се намира планетарната система Птла или Нгалока. Нейни господари са демонични змии като Шакха, Кулика, Махшакха, Швета, Дханаджая, Дхтарра, Шакхачӯа, Камбала, Ашватара и Девадатта. Всуки е техният водач. Те са изключително гневливи и имат много глави – някои имат пет, други седем, трети – десет, четвърти – сто, а някои – хиляда. Главите им са украсени със скъпоценни камъни и тяхното сияние осветява цялата планетарна система била-сварга.