ТЕКСТ 11
аянеш̣у ча сарвеш̣у
ятх-бхгам авастхит
бхӣш̣мам евбхиракш̣анту
бхаванта сарва ева хи
аянеш̣у – в стратегическите позиции; ча – също; сарвеш̣у – навсякъде; ятх-бхгам – подредени по различен начин; авастхит – разположени; бхӣш̣мам – на Бхӣш̣ма; ева – несъмнено; абхиракш̣анту – трябва да подкрепите; бхаванта – вие; сарве – всеки; ева хи – несъмнено.
Всички вие трябва да окажете пълна подкрепа на Бхӣш̣ма, като заемете своите стратегически позиции на бойните фаланги.
След като възхвалил мъжеството на Бхӣш̣ма, Дурьодхана решил, че другите могат да се почувстват пренебрегнати и с присъщата си дипломатичност се опитал да поправи положението с гореспоменатите думи. Той подчертал, че Бхӣш̣мадева несъмнено е най-великият герой, но е вече възрастен и затова всеки трябва да мисли как да го защитава от всички страни. В сражението Бхӣш̣мадева може да се увлече в някоя посока и врагът да се възползва от това. Ето защо е важно другите воини да не напускат стратегическите си позиции и да не позволяват на врага да разкъса фалангите им. Дурьодхана чувствал, че победата на Куру зависи от присъствието на Бхӣш̣мадева. Той бил уверен, че по време на сражението ще има пълната подкрепа на Бхӣш̣мадева и Дрочря, защото и двамата не проронили нито дума, когато Драупадӣ, жената на Арджуна, в безпомощното си положение ги молила за защита, принуждавана да се съблече пред събранието на великите генерали. Дурьодхана знаел, че и двамата генерали изпитват известна привързаност към Павите, но се надявал, че сега ще пренебрегнат напълно това чувство, както по време на играта със зарове.