ТЕКСТ 12
тася саджанаян харш̣а
куру-вддха питмаха
сиха-нда винадьоччаи
шакха дадхмау пратпавн
тася – негово; саджанаян – нарастващо; харш̣ам – добро настроение; куру-вддха – прадядото на династията Куру (Бхӣш̣ма); питмаха – дядото; сиха-ндам – звук, подобен на лъвски рев; винадя – вибрирайки; уччаи – много силно; шакхам – раковина; дадхмау – надува; пратпа-вн – доблестният.
Тогава великият и доблестен Бхӣш̣ма, прадядо на династията Куру и дядо на бойците, зарадва Дурьодхана, като наду с всичка сила раковината си, от която се разнесе звук, подобен на лъвски рев.
Старейшината на династията Куру е разбрал вътрешното настроение на внука си Дурьодхана. С естествено състрадание към него той искал да го насърчи и надул силно раковината си, утвърждавайки своята позиция на лъв между воините. Косвено, чрез символиката на раковината, той загатнал на потиснатия Дурьодхана, че няма шанс за победа в битката, защото Върховният Бог Кш̣а е на страната на противника. Въпреки това негов дълг било да ръководи сражението и да не щади силите си в боя.