No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 19

са гхош̣о дхртарш̣р
хдани вядраят
набхаш ча птхивӣ чаива
тумуло 'бхянундаян

са – тази; гхош̣а – вибрация; дхртарш̣рм – на синовете на Дхтарш̣ра; хдани – сърцата; вядраят – разби; набха – небето; ча – също; птхивӣм – повърхността на земята; ча – също; ева – несъмнено; тумула – шумно; абхянундаян – отекна.

Тътенът от звука на тези раковини разтърси небето и земята и разби сърцата на синовете на Дхтарш̣ра.

Когато Бхӣш̣ма и другите съюзници на Дурьодхана надуват раковините си, не се споменава, че Павите са смутени, но както се посочва в този стих, сърцата на синовете на Дхтарш̣ра се свиват от страх при звука от раковините на Павите. Причина за това били самите Пави и доверието им в Бог Кш̣а. Този, който приеме покровителството на Върховния Бог, няма от какво да се страхува, дори и в най-голяма беда.

« Previous Next »