ТЕКСТ 20
атха вявастхитн дш̣в
дхртарш̣рн капи-дхваджа
правтте шастра-сампте
дханур удямя пава
хш̣ӣкеша тад вкям
идам ха махӣ-пате
атха – тогава; вявастхитн – разположени; дш̣в – гледат; дхртарш̣рн – синовете на Дхтарш̣ра; капи-дхваджа – този, чийто флаг е белязан с образа на Ханумн; правтте – докато се готвеше; шастра-сампте – да пусне стрелите си; дхану – лък; удямя – вдигна; пава – синът на Пу (Арджуна); хш̣ӣкешам – на Бог Кш̣а; тад – тогава; вкям – думи; идам – тези; ха – каза; махӣ-пате – о, царю.
Тогава Арджуна, синът на Пу, застанал в колесница, над която се вее флаг с образа на Ханумн, взе лъка си и се приготви за стрелба. О, царю, след като видя войските на Дхтарш̣ра строени в боен ред, Арджуна се обърна към Бог Кш̣а със следните думи.
Битката всеки момент трябвало да започне. От казаното по-горе се разбира, че синовете на Дхтарш̣ра били донякъде обезсърчени от разположението на бойните сили на Павите, чийто пряк наставник на бойното поле е Бог Кш̣а. Изображението на Ханумн върху флага на Арджуна е друг знак за победа, защото Ханумн помогнал на Бог Рма да победи Рваа. Сега Рма и Ханумн се намирали в колесницата на Арджуна, за да му помогнат. Бог Кш̣а е самият Рма, а където е Бог Рма, там са и вечният му слуга Ханумн, и вечната му съпруга Сӣт, богинята на щастието. Затова Арджуна нямал основание да се страхува от какъвто и да е враг. Още повече, господарят на сетивата, Бог Кш̣а, присъствал лично, за да го напътства. Арджуна имал възможност да получи всички нужни наставления по време на сражението. Тези благоприятни обстоятелства, създадени от Бога за вечния му предан, не оставят съмнение за победата.