ТЕКСТ 2
саджая увча
дш̣в ту павнӣка
вю̄ха дурьодханас тад
чрям упасагамя
рдж вачанам абравӣт
саджая увча – Саджая каза; дш̣в – след като видя; ту – но; пава-анӣкам – войниците на Павите; вю̄хам – построени във фаланги; дурьодхана – цар Дурьодхана; тад – тогава; чрям – учителя; упасагамя – като приближи; рдж – царят; вачанам – думи; абравӣт – каза.
Саджая каза: О, Царю, след като огледа строената в бойни редици армия на Павите, цар Дурьодхана приближи учителя си и изрече следните думи.
Дхтарш̣ра бил сляп по рождение. За нещастие, бил лишен и от духовно зрение. Той знаел добре, че в религиозно отношение синовете му също са слепи, и затова бил уверен, че те никога няма да постигнат разбирателство с благочестивите по рождение Пави. От друга страна, той имал съмнения относно влиянието на мястото за поклонение. Саджая разбрал защо Дхтарш̣ра пита за положението на бойното поле. Той искал да окуражи обезверения цар, като го увери, че синовете му не възнамеряват да правят никакъв компромис, въпреки влиянието на святото място. Затова осведомил царя, че синът му, Дурьодхана, след като огледал бойните сили на Павите, веднага се отправил към главнокомандващия Дрочря, за да го осведоми за положението. Независимо от позицията си на цар, Дурьодхана трябвало да отиде при командващия поради сериозността на ситуацията. Но дори и опитен политик като Дурьодхана не могъл да прикрие страха си пред разгърнатата армия на Павите.