ТЕКСТ 1

Бхагавад-гӣт е широко разпространено и четено теистично произведение, обобщено в Гӣт мхтмя (Възхвала на Гӣт). Там се казва, че човек трябва да чете Бхагавад-гӣт много внимателно с помощта на учител, предан на Шрӣ Кш̣а, и да се опита да я разбере без тълкувания, продиктувани от лични мотиви. Пример за правилното ѝ разбиране присъства в самата Бхагавад-гӣт. Това е начинът, по който Арджуна разбира учението, след като чува Гӣт непосредствено от Бога. Ако някой има щастието да разбере Бхагавад-гӣт в тази безпристрастна ученическа приемственост, той ще постигне цялата мъдрост на Ведите и другите свещени писания по света. В Бхагавад-гӣт читателят ще намери всичко, което се съдържа в останалите писания, но ще открие и неща, които не могат да бъдат намерени никъде другаде. В това се състои уникалността на Гӣт. Тя е съвършено теистично учение, защото е изговорена непосредствено от Шрӣ Кш̣а, Върховната Божествена Личност.

Обсъжданите между Дхтарш̣ра и Саджая теми, описани в Махбхрата, оформят основният принцип на тази велика философия. Беседата протича на бойното поле Курукш̣етра – свято място за поклонение от незапомнени ведически времена. Учението е изговорено от Бога, Върховната Личност, когато Той лично присъства на тази планета, за да даде напътствия на човечеството.

Думата дхарма-кш̣етра (място, където се извършват религиозни ритуали) е важна, защото Върховната Божествена Личност присъства на бойното поле Курукш̣етра на страната на Арджуна. Дхтарш̣ра, бащата на рода Куру, не е сигурен дали синовете му ще спечелят крайната победа. Обзет от съмнение, той пита секретаря си Саджая: „Какво направиха?“. Той е наясно, че синовете му и синовете на по-малкия му брат, Пу, са се събрали в местността Курукш̣етра, твърдо решени да се сражават. Все пак запитването му е важно. Той не желае споразумение между братовчедите, но се безпокои за съдбата на синовете си и за изхода на битката. Тъй като сражението ще се води на Курукш̣етра, според Ведите място, почитано дори от небесните обитатели, Дхтарш̣ра се бои от влиянието, което святото място може да окаже върху изхода на сражението. Той знае много добре, че това ще повлияе благоприятно на Арджуна и другите синове на Пу, защото по природа те са благочестиви. Саджая е ученик на Вса и по милостта на Вса, дори от стаята на Дхтарш̣ра, той може да вижда Курукш̣етра. По тази причина Дхтарш̣ра го пита какво е положението на бойното поле.

Синовете на Пу и синовете на Дхтарш̣ра принадлежат към една и съща династия, но въпросът на Дхтарш̣ра разкрива начина му на мислене. Той съзнателно причислява към рода Куру само синовете си, като изолира синовете на Пу от семейното наследство. Това показва особеното отношение на Дхтарш̣ра към племенниците му, синовете на Пу. Но още от самото начало става ясно, че както се плеви оризище, така на свещеното поле Курукш̣етра, където присъства бащата на религията, Шрӣ Кш̣а, ще бъдат изкоренени всички бурени (сина на Дхтарш̣ра – Дурьодхана и други) и че победа по милостта на Бога ще удържат истински благочестивите личности начело с Юдхиш̣хира. Това е смисълът на думите дхарма-кш̣етре и куру-кш̣етре в допълнение към тяхното ведическо и историческо значение.