ТЕКСТ 31
на ча шрейо 'нупашми
хатв сва-джанам хаве
на ккш̣е виджая кш̣а
на ча рджя сукхни ча
на – нито; ча – също; шрея – добро; анупашми – предвиждам; хатв – от убиването; сва-джанам – роднини; хаве – в сражението; на – нито; ккш̣е – желая; виджаям – победа; кш̣а – о, Кш̣а; на – нито; ча – също; рджям – царство; сукхни – щастие; ча – също.
Не виждам какво добро ще последва, ако убия роднините си в тази битка, о, Кш̣а и как след това бих могъл да желая победа, царство или щастие?
Без да знаят, че личният интерес на всеки е при Виш̣у (Кш̣а), обусловените души се опитват да намерят щастие в светските отношения. С тази погрешна представа за живота те забравят дори как да постигнат материално щастие. Арджуна изглежда е забравил даже моралния кодекс на кш̣атриите. Известно е, че два вида хора са достойни да живеят на могъщата, блестяща слънчева планета: кш̣атрия, който умира на бойното поле, и човек, отрекъл се от света, посветен изцяло на духовна практика. Арджуна не иска да убива дори враговете си, а какво да говорим за роднините. Той счита, че ако убие близките си, животът му ще е лишен от щастие и затова не желае да се бие, също както ситият не е склонен да готви. Разочарован, Арджуна решава да се оттегли в гората, за да живее в уединение. Но като кш̣атрия, за да поддържа съществуването си, той трябва да управлява царство, понеже един кш̣атрия не трябва да се занимава с нищо друго. Арджуна обаче няма царство. Единствената възможност да се сдобие с царство, е да се сражава с братовчедите си и да си възвърне царството, наследено от баща му. А точно това той не иска да направи. Затова решава, че е по-добре да отиде в гората и да живее в уединение.